Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Примамена от невероятната възможност най-сетне да научи нещо за семейството си, Нел беше готова на всичко. Тя кимна, а Робин се усмихна с облекчение и излезе.
Дядото се настани в кожения фотьойл и метна през скута си мека завивка, която за миг върна Нел към спомена за Лил и за завивките, които майка й шиеше за Нел и сестрите й. Зачуди се как ли би реагирала Лил, ако можеше да научи за предприетото от Нел търсене, дали би разбрала защо е толкова важно за най-голямата й дъщеря да възстанови първите четири години от живота си. Вероятно не. Лил винаги бе смятала, че човек е длъжен да оползотвори възможно най-добре положението, в което е поставен. Няма смисъл да се питаш какво е можело да бъде, казваше тя, важен е настоящият момент. За Лил това беше нормално, тя знаеше истината за себе си.
Робин се изправи, а зад нея пламъците нетърпеливо прескачаха между подпалките.
— Отивам да направя малко чай, дядо, и ще приготвя вечерята. Докато съм в кухнята, приятелката ми… — вгледа се тя въпросително в лицето на Нел — … Извинете.
— Нел. Нел Андрюс.
— … Нел ще поседи с теб, дядо. Тя гостува в Триджина и се интересува от местните семейства. Можеш ли да й поразкажеш за миналото на града, докато ме няма?
Старецът разпери длани, набраздени със следи от въжетата, които беше теглил, и куките, които беше вдявал през целия си живот.
— Питайте каквото искате — подкани я той — и ще ви кажа всичко, което знам.
Робин излезе през ниската врата, а Нел се озърна къде да седне. Избра си зелено кресло до камината, снабдено със странични облегалки за главата, и се наслади на топлината от бумтящия в близост огън.
Дядото вдигна поглед от лулата си, която се бе заел да пълни, и въпросително набърчи чело. Явно я чакаше да започне.
Нел се прокашля и поразмърда крака върху килимчето, несигурна откъде да подхване. Реши, че няма смисъл да увърта.
— Интересува ме семейство Монтраше — каза тя.
Кибритената клечка в ръката на дядото изпука и старецът засмука силно, за да разпали лулата си.
— Поразпитах в селото, обаче явно никой не знае нищо за тях.
— О, познават ги и още как, просто не искат да говорят — долетя обгърнатият в пушек отговор.
— Защо? — попита Нел с извити вежди.
— Хората в Триджина обичат заплетените истории, обаче като цяло са много суеверни. Можем да си бъбрим за каквото се сетите, ама попитате ли какво се е случило горе, на скалата, хората се затварят като миди.
— Забелязах — съгласи се Нел. — Защото семейство Монтраше са аристократи, така ли? От висшата класа?
Дядото изсумтя.
— Имаха пари, ама не ми говорете за класа. — Ядосано дръпна от лулата си и се приведе напред. — Заплатили за титлата си с кръвта на невинни жертви. През хиляда седемстотин двайсет и четвърта година. Един следобед се разразила мощна буря, най-силната от години. Отнесла покрива на фара и новата газена лампа угаснала като свещичка. Луната била скрита зад облаци и нощта била черна като ботушите ми. — Бледите му устни стиснаха лулата. Дядото всмукна дълго и здраво, подсилвайки напрежението от очакването. — Повечето местни риболовци се прибрали рано, обаче едно малко корабче още било в морето, двумачтов клипер.
Екипажът на клипера нямал никакъв шанс. Казват, че вълните се разбивали на половината височина на скалите в Шарпстоун и подмятали клипера като детска играчка. Блъскали го в скалите и корабът станал на парчета още преди да стигне до залива. Вестниците писали, имало и разследване, но открили само няколко очукани късове червен кедър от корпуса на съда. Разбира се, обвинили местните свободни търговци.
— Свободни търговци ли?
— Контрабандистите — поясни Робин, която се появи на прага с поднос за чай.
— Само че не те откраднали товара на кораба — заяви дядото. — Няма начин. Онези го направили — семейство Монтраше.
Нел пое подадената й от Робин чаша.
— Значи, Монтраше са били контрабандисти?
Дядото се изсмя сухо и старчески и отпи от чая си.
— Не бяха нищо толкова достойно. Контрабандистите освобождават обложените с твърде високи данъци стоки от закъсали кораби, но освен това спасяват екипажите. А онази нощ в залива Блакхърст са вилнели крадци. Крадци и убийци. Те избили до крак екипажа, откраднали стоката от кораба, а рано на следващата сутрин, преди някой да узнае какво се е случило, извлекли кораба и труповете в открито море и ги потопили. Натрупали цяло състояние: сандъци с перли, слонова кост и ветрила от Китай, накити от Испания.