Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— През следващите няколко години в „Блакхърст“ се извършили мащабни ремонтни работи — продължи разказа Робин, приседнала на избелелия плюш на дядовото си столче за крака. — Тъкмо пишех за това за брошурата си „Великите къщи на Корнуол“. Тогава къщата се сдобила с трети етаж и разни безполезни, но скъпи градински постройки. А господин Монтраше получил благородническа титла от краля.
— Удивително е какво можеш да постигнеш с шепа умело подбрани подаръци.
Нел поклати глава и се размърда неловко. Моментът не беше подходящ да изтъква, че тези убийци и крадци са нейните предци.
— Само като си помисли човек, че им се е разминало.
Робин погледна дядо си, който се прокашля.
— Е, не бих казал — промърмори той.
Нел изгледа объркано първо единия, после другия.
— Има по-сурово наказание от наложеното със закон. Помнете ми думата, има по-сурово наказание. — Дядото въздъхна през стиснатите си устни. — След случилото се в залива семейството било прокълнато — всеки един от тях.
Нел се облегна разочарована. Семейно проклятие. А тъкмо си беше помислила, че е на прага да се сдобие с действителна информация.
— Кажи й за кораба, дядо — подкани го Робин, явно усетила разочарованието на Нел. — За черния кораб.
Дядото с радост откликна и леко повиши глас като израз на всеотдайността си на разказвач.
— Може и да потопиха кораба, обаче семейството не се отърва от него, не задълго. Той все още се появява на хоризонта понякога. Обикновено преди или след буря. Голям черен платноход, кораб фантом, който броди из залива и преследва потомците на виновниците за гибелта му.
— Вие виждали ли сте кораба? — попита Нел, извила вежда.
Старецът поклати глава.
— Веднъж ми се стори, че го мярнах, но се оказа, че съм сбъркал, слава богу. — Той се приведе напред и продължи: — Вятърът, който довява този кораб, е много лош. Казват, че човек, зърнал кораб фантом, изплаща вината си за изчезването на съда. Ако виждаш кораба, и той те вижда. Знам само, че онези, които признават, че са го виждали, привличат повече злочестина, отколкото се полага на човек. Името на онзи платноход беше „Джакард“, но по тези места ние го наричаме „Блак Хърси7“.
— По звучене наподобява „Блакхърст“. Допускам, че не е съвпадение.
— Умница е тя — усмихна се дядото на Робин, захапал лулата си. — Умница. Според някои хора имението е получило името си тъкмо от тук.
— Но вие не сте съгласен?
— Винаги съм смятал, че е свързано по-скоро с голямата черна скала високо над залива Блакхърст. През нея минава проход. Преди е водел от залива до имението и обратно към селото. Същинска благодат за контрабандистите, обаче несигурна благодат. Дължи се на ъглите и на формата на тунела: ако приливът е по-висок от очакваното, няма почти никакъв шанс човек в пещерите да оцелее. През годините тази скала се е оказвала погребалната катафалка на много смели хора. Ако погледнете надолу към брега на имението, ще я видите. Чудовищна назъбена канара.
Нел поклати глава.
— Още не съм стигнала до залива. Вчера опитах да разгледам къщата, обаче портата беше заключена. Утре ще отида да пусна в пощенската кутия писмо, с което да се представя, и се надявам собствениците да ми позволят да поразгледам. Имате ли представа що за хора са?
— Нови са — мъдро отсъди Робин. — Не са тукашни, говори се, че ще превърнат имението в хотел. — Тя се приведе напред и добави: — Говори се, че младата жена е писателка на любовни романи и разни такива. Много е ефектна и обаятелна, а книгите й са доста колоритни. — Метна кос поглед към дядо си и се изчерви. — Не че съм ги чела.
— Видях част от имението на обява в кантората за недвижими имоти в града — каза Нел. — Продаваше се малката къща, наречена Клиф Котидж…
Дядото се засмя сухо.
— И винаги ще се продава. Няма глупак, който да я купи. Нужно е доста повече от малко боя по стените, за да бъде изчистена къщата от всички злини, на които е била свидетел.
— Какви злини?
Дядото, който до този момент беше разказвал историите си с огромно удоволствие, внезапно се смълча и се замисли над последния въпрос. В очите му просветна пламъче, но бързо угасна.
— Това място трябваше да бъде изгорено преди години. Там се случиха нередни неща.
— Какви неща?
— Няма значение — отвърна той с треперещи устни. — Просто ми повярвайте. Някои места не се обновяват, като ги пребоядисаш.
— Не възнамерявах да купувам къщата — увери го Нел, учудена от внезапната му разпаленост. — Просто си помислих, че може да използвам този претекст, за да поразгледам имението.