Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Трепнах.
– Как бих могла да знам нещо за руните, използвани за изграждането на стените на Ънсийли затвора?
– Точно това бих искал да знам.
Въздъхнах и разтрих очи. Още въпроси. Започваха да гризат здравия ми разум.
– Уморена си – каза той тихо. – В тази нощ на любовниците, къде ще спиш ти, МакКайла? В копринен хамак, вързан между палмови дървета, полюшващ се над тропическия бряг, с отдаден Фае любовник, който да задоволява всяко твое желание? Би ли споделила будоара на един Фае принц? Или би се качила по стълбите в разрушена книжарница, за да спиш сама в сградата на мъж, който никога не ти е вярвал и никога няма да ти се довери?
Ох!
Той докосна челюстта ми, плъзна пръст под брадичката ми и повдигна лицето ми.
– Каква прекрасна жена си станала! Вече не си детето, което пристигна тук преди месеци. Била си закалена. Показваш сила и решителност, съзнание и цел. Но дали си мъдра? Или си водена от сърце, което глупаво си е втълпило грешния мъж? Дали като повечето хора си неспособна на промяна? Промяната изисква признаване на грешка. Вашата раса е посветена да оправдава грешките си, не да ги поправя.
– Сърцето ми не си е втълпило никого.
– Добре. Тогава още може да бъде мое – той склони глава и ме целуна.
Затворих очи и се разтопих в тялото му. Беше приятна промяна някой да вярва в мен, да отговаря на въпросите ми, когато ги задавам, просто да бъде мил с мен, а не мога да отрека и еротичната му съблазън. Когато неговото Фае име се освободи в устата ми, дразнещо, предлагащо, чакащо да го поканя да се настани, аз въздъхнах в целувката му, той също въздъхна. Съгласни, които никога няма да съм в състояние да произнеса с гласни, съставени от нежни арии, започнаха да продупчват езика ми, карайки цялото ми тяло да разцъфти от чувствено удоволствие.
Вдишвах аромата на Фае принц и опияняващия мирис на рози. Не беше лоша целувка за Свети Валентин. Никак не беше лоша.
Той отдели време да ми даде името си, позволявайки невъзможните срички да навлязат нежно, бавно в мен, докато накрая те се наместиха и аз избухнах, треперейки, срещу него. Стоях в арката на КДБ и го целувах дълго след като неговото име беше отново мое.
Все още сияех, когато се качих по стълбите и паднах напряко на леглото си.
– Пич, какво е станало тук?
Облегнах метлата на една паднала библиотека, обърнах се и видях Дани, застанала в рамката на отворената врата на КДБ, тъпчеща протеинова закуска в устата си. Очите ù бяха присвити, сякаш попиваше разрушеното. Утринната светлина струеше в свода и обрамчваше кестенявите ù къдрици с ореол от огън. Въпреки че денят беше ясен, почти без вятър (със зашеметяващите шестнайсет градуса след скорошния сняг), не можех да се стопля дори след като включих двете газови камини.
– Затвори вратата, моля те! – казах. Бях сънувала Студеното място цяла нощ. Многократно бях изблъсквана до почти будно състояние от някакаква уплаха (подхлъзване в коварно течение, безименен ужас, който ме преследва), но всеки път кошмарът ме засмукваше обратно.
Бях катерила ледени скали в търсене на красивата тъжна жена, бях викала, сигурна, че ще я намеря точно след следващия хълм. Но на билото на всеки хълм намирах единствено десетки пясъчни часовници с фин черен пясък, който бързо изтичаше в долната половина. Бях тичала от един към друг, неистово ги бях обръщала, но те продължаваха да се изпразват за секунди.
Мигове преди да се събудя за последен път, осъзнах, че не мога да я намеря, защото съм чакала твърде дълго. Времето беше съществено, а аз бях закъсняла твърде много. Тя беше изчезнала. Надеждата, също като фините зрънца процеждащ се черен пясък, беше изчезнала.
Бях се провалила.
Бях се изкъпала и облякла, а провалът тежеше в костите ми. Обзета от отчаяна нужда да постигна някакъв напредък, да видя каквото и да е свършено както трябва, бях нападнала развалините в сринатата книжарница с метла и настървение. Разчиствах с часове. Тупах стърготини и трески от килимите на Баронс, помитах счупените стъкла в спретнати купчини.
Дани влезе наперено и затвори вратата.
– В’лане каза, че си искала да ме видиш. Не знам за какво. И тъй като не съм твърде заета тази сутрин, реших да те чуя. Ще бъде хубаво да е нещо различно от последния път, щот тогава не ми говореше като приятелка – тя се наперчи. – Той ми донесе шоколад. Пич... Сякаш съм му приятелка или нещо такова. Двамата с него си поговорихме. Казах му, че съм почти на четиринайсет и ще му отдам девствеността си някой ден.