Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Дали е тя красива и сладка ли е тя, мен не ме е грижа. Не мога да се меря с този, който…

Тя изтича бързо по стълбите, мина през гостната, а песента звучеше все по-силно в ушите й. При входа на първия павилион спря поразена.

Върху покрития с брезент дансинг десетина млади двойки танцуваха под акомпанимента на някакъв малък, но несъмнено професионален оркестър. В ъгъла пред бара стояха други младежи, а пет-шест сервитьори размесваха енергично коктейли и отваряха бутилки с шампанско.

— Харолд! — извика строго тя на един от танцуващите. — Харолд!

Висок осемнайсетгодишен младеж предаде партньорката си на друг и се приближи към нея.

— Здрасти, Олив. Как го прие татко?

— Харолд, какво, за бога…

— Емили е луда — утешително каза той. — Винаги съм ти казвал, че Емили е луда. Стопроцентово куку. Винаги си е била такава.

— Какво означава това?

— Това? — Той невинно се огледа. — О, това са няколко приятелчета, които дойдоха с мен от Кембридж.

— Но — да танцувате!

— Е, нали няма мъртвец? Реших, че бихме могли да се възползваме от тези…

— Кажи им да си вървят — нареди Олив.

— Защо? Какво лошо, за бога, има в това? Тези приятелчета са дошли чак от Кембридж…

— Просто не им прави чест.

— Но, Олив, тях какво ги е грижа? Сестрата на единия била направила същото, само че в деня след сватбата, а не преди нея. В днешно време много хора го правят.

— Отпрати оркестъра, Харолд — каза строго Олив, — иначе ще отида при баща ти.

Той явно смяташе, че такова дребно нещо след това, което се беше случило, едва ли би могло да опозори семейството му, но се подчини макар и с неохота. Безкрайно потресеният иконом се залови да прибира шампанското, а младежите, в известна степен обидени, се изнесоха невъзмутимо в по-гостоприемната нощ. Сама със сянката — сянката на Емили, която беше надвиснала над този дом, — Олив седна в гостната, за да помисли. В същия миг на вратата се появи икономът.

— Тук е мистър Блеър, мис Олив.

Тя скочи уплашено на нозе.

— Кого иска да види?

— Не каза. Просто влезе.

— Предайте му, че съм тук.

Той влезе с по-скоро разсеян, отколкото нещастен вид, кимна на Олив и седна на столчето пред пианото. Искаше й се да му каже: „Ела. Облегни главата си тук, клети човече. Няма нищо.“ Но едновременно с това й се искаше и да заплаче, затова не каза нищо.