Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Няма значение — великодушно каза той. — Ако не бях толкова щастлив, и аз щях да плача.
След това, когато потегли заедно с още две шаферки към църквата, на Олив й се стори, че тържественият трепет на голямата сватба започва с пулсирането на автомобила. На църковната врата той се подхващаше от органа, после щеше да се долавя във всяко чело и виола на тържеството и да заглъхне едновременно с шума от автомобила, който щеше да откара младоженеца и младоженката.
Тълпата около църквата беше огромна и на три метра над нея въздухът бе отегнал от аромата на парфюми, слабия дъх на чисти тела и специфичната миризма на нови дрехи. Зад струпаните шапки в предната част на първия ред от двете страни на пътеката седяха двете фамилии. Блеърови — те притежаваха сигурен фамилен белег, изразяващ се във високомерието, изписано върху лицата както на истинските, така и на некръвните роднини — се представяха от Гардинър Блеърови, младши и старши; лейди Мери Боус Хауърд, по баща Блеър; мисис Потър Блеър; мисис принцеса Потовски Пар Блеър, по баща Инхбит; мис Глория Блеър; малкия Гардинър Блеър III и родовете, бедни и богати, на семейства Смит, Бикъл, Дифъндорфър и Хамн. Касълтънови, от другата страна на пътеката, правеха по-скромно впечатление — мистър Харолд Касълтън, мистър и мисис Тиодор Касълтън заедно с децата, Харолд Касълтън младши от Харисбърг и мистър Карл Мърси заедно с две стари лели на име О’Кийфи, сврени в ъгъла — за тяхна изненада сутринта ги бяха напъхали в един автомобил и ги бяха откарали в някакъв моден салон, където ги издокараха от главата до петите.
Във вестиария на църквата шаферките пърхаха наоколо като пеперуди с огромните си широкополи шапки и за последен път преди идването на Емили си слагаха червило на устните и си оправяха фибите. Те представляваха няколко етапа от живота и — имаше една съученичка от „Брирли“, последната й неомъжена другарка сред връстничките й, с които беше дебютирала в обществото, една приятелка, с която бе пътувала из Европа, и момичето, на което бе гостувала в Нюпорт, когато се запозна с Бревърт Блеър.
— Наели са Уейкман — каза последната, като отиде до вратата и се вслуша в музиката. — Той свири на сватбата на сестра ми, но аз никога не бих го наела.
— Защо?
— Защото свири все едно и също — „На зазоряване“. Вече го повтори пет-шест пъти.
В този миг се отвори другата врата и оттам се подаде загриженото лице на един младеж.
— Готови ли сте вече? — попита той най-близката от шаферките. — Бревърт изпадна в тиха лудост. Стои и мачка яка след яка.
— Успокойте се — отвърна момичето. — Младоженката винаги закъснява с няколко минути.
— Няколко минути! — извика шаферът. — Не бих го нарекъл няколко минути. Народът навън започна да се върти и да нервничи, а органистът свири едно и също вече половин час. Ще взема да го накарам да разнообрази с малко джаз.
— Колко е часът? — попита Олив.
— Пет без петнайсет… пет без десет.
— Може да е имало задръстване в движението — Олив млъкна, когато мистър Харолд Касълтън, следван от един разтревожен свещеник, си проби път през навалицата, като търсеше телефон.
После хората започнаха необяснимо да се оттеглят от предната част на църквата, един по един, след това по двама, докато вестиарият се изпълни с объркани роднини.
— Какво е станало?
— Какво се е случило, за бога?
Влезе един шофьор и развълнувано съобщи. Харолд Касълтън изпсува и с пламнало лице започна грубо да си пробива път към вратата. Направиха опит да опразнят вестиария и тогава, като че ли за да се противопостави на оттеглянето, откъм задната част на църквата се понесе шум от гласове и се насочи към олтара, като ставаше все по-отчетлив, по-бърз и по-развълнуван, усилваше се, караше хората да станат на нозе, достигна силата на далечен вопъл. Съобщението от олтара, че сватбата се отменя, не се чу, защото до този миг всички вече знаеха, че са участници в сензационен скандал, че Бревърт Блеър е оставен да чака Емили Касълтън пред олтара, а тя е избягала.
II
Когато Олив пристигна на Шейсета улица, пред дома на Касълтънови вече имаше десетина репортери, но в своята унесеност тя дори не чу въпросите им; ужасно й се искаше да отиде при един определен човек и да го утеши, но не биваше да ходи при него, така че вместо това потърси чичо си Харолд. Мина през свързващите се павилиони на стойност пет хиляди долара единият, където сервитьорите и прислужниците все още стояха в почтителен погребален сумрак сред подносите с хайвер и гърди от пуйка, и сватбената торта във вид на пирамида и чакаха да се случи нещо. Олив намери чичо си на втория етаж да седи на едно столче пред тоалетната масичка на Емили. Гримовете й, пръснати пред него и явно свидетелстващи за женско приготовление, направо караха неуместното му присъствие да изглежда като символ на безумната катастрофа.