Познай кой се върна

Мередит се прокашля, изправи се и тръгна към банята. Ариа гледаше към телефона така, сякаш той бе парчето от разложена акула, което някой в Исландия я беше предизвикал да изяде. Нали все пак викингите са ги яли. Тя приближи колебливо телефона до ухото си.

— Ила?

— Ариа, добре ли си? — проплака гласът на майка и от другия край на линията.

— Ами… Добре съм. Не знам. Така мисля. Не съм ранена.

Настъпи дълга тишина. Ариа издърпа малката антенка на телефона и пак я натисна обратно.

— Толкова съжалявам, скъпа — изригна Ила. — Нямах представа какво преживяваш. Защо не ни каза, че някои те заплашва?

— Защото… — Ариа отиде в малката си спалня, отделена от студиото на Мередит със завеса, и взе Пигтуния, любимата си кукла. Беше и трудно да обясни присъствието на А. на Майк. Но сега, след като всичко свърши и вече нямаше защо да се страхува от отмъщението на А., тя осъзна, че всъщност истинската причина нямаше никакво значение. — Защото вие бяхте затънали в собствените си проблеми. — Тя потъна в голямото си двойно легло и пружините изквичаха. — Но… Съжалявам, Ила. За всичко. Наистина се чувствах ужасно през цялото време, когато не ти казвах за Байрън.

Ила замълча. Ариа включи малкия телевизор, който седеше на перваза на прозореца. На екрана се появиха кадри от същата пресконференция.

— Сега разбирам защо не си го направила — най-накрая каза Ила. — Трябваше да те разбера. Просто бях ядосана, това е. — Тя въздъхна. — Двамата с баща ти имахме дълга и хубава връзка. Исландия просто отложи неизбежното — и двамата знаехме, че това ще се случи.

— Добре — каза меко Ариа, като галеше Пигтуния по козината.

Ила въздъхна.

— Съжалявам, скъпа, толкова ми липсваш.

В гърлото на Ариа се образува една огромна буца с форма на яйце. Тя се загледа в хлебарките, които Мередит беше нарисувала на тавана.

— И ти ми липсваш.

— Стаята ти те очаква, ако я искаш — каза майка й.

Ариа притисна Пигтуния към гърдите си.

— Благодаря — прошепна тя и затвори телефона. Откога чакаше да чуе тези думи! Какво облекчение щеше да бъде да спи отново в леглото си, на нормален матрак и меки, пухкави възглавници. Да бъде заобиколена от плетивата си и книгите, от брат си и Ила. Ами Байрън? Ариа го чу да кашля в съседната стая.

— Трябват ли ти кърпички? — извика Мередит от банята със загрижен глас. Ариа се сети за картичката, която Мередит бе направила за Байрън и която бе закачила на хладилника. На нея бе нарисувано едно слонче, което казваше: „Просто наминах, за да ти пожелая прекрасен ден.“ Това й изглеждаше като нещо, което Байрън — или Ариа — биха направили.

Може би Ариа беше реагирала твърде остро. Може би щеше да успее да го убеди да купи едно по-удобно легло за тази малка стая. Така можеше да идва и да преспива тук от време на време.

Може би.