Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Десет, девет, осем… Лорна отново обнови съдържанието на страницата. Пет, четири… Никой не бе направил по-добро предложение! Три, две, едно… Натисна клавиша, убедена в крайния резултат.
И тогава…
Сто петдесет и два долара и петдесет и три цента. Победител: Shoegarpie.
Не можеше да повярва. Почувства, че й прилошава. Непознатият съперник бе скочил буквално в последната секунда и бе ударил най-високото предложение, направено от Лорна. С някакви си дванайсет долара и петдесет цента! Някакви си жалки дванайсет и петдесет бяха застанали между нея и изумителния чифт обувки на „Лемър“! Такава нищожна разлика.
Непознатият глупак буквално й ги бе откраднал под носа.
След като гневът постепенно отшумя и Лорна възвърна способността си да разсъждава трезво, осъзна, че всъщност обувките, които току-що не спечели, съвсем не струваха дванайсет долара и петдесет цента. Беше готова да хвърли сто и петдесет долара плюс транспортните разходи, при това изправена пред перспективата да изгуби дома си.
Беше неразумно.
Трябваше да се насили да я подхване отнякъде. Като начало можеше да започне да звъни и да прави… Спря за момент и се замисли. Три, обявите за работа бяха само три. Щеше да се обади и да разпрати по обявените факсове сивито си и изобщо не се съмняваше, че съвсем скоро ще я поканят на три интервюта.
Глава 17.
— Едва ли ще ти хареса да работиш в Капитолия — уверено каза Хелън. Тя пристигна първа на поредната им сбирка и Лорна й сподели, че на следващата сутрин има събеседване със сенатор Хауърд Арпидж. — Хвърлят вината за всичко върху административните си сътруднички. Имам предвид, когато не ги чукат, разбира се.
Върху лицето на Лорна се изписа погнуса.
— Не мисля, че това може да се случи на мен.
Хелън си представи лицето на Хауърд Арпидж и стомахът й се сви болезнено.
— Може би не, но опитите му на всяка цена да те просне по гръб са не по-малко неприятни. Да не кажа дори повече.
— О, я стига, няма начин този старец все още да се интересува от секса.
Хелън повдигна вежди.
— Ще останеш изненадана, ако ти кажа какво чух наскоро.
— Господи, хайде казвай!
Чу се потропване и вратата се открехна леко.
— Може ли да вляза? — попита Джос, подала глава в процепа.
— Разбира се — изправи се Лорна. — Аз отивам да се изпишкам, а ти остави вратата отключена, за да не се налага да отварям на Сандра, когато се появи.
Изчезна към задната страна на апартамента, а момичето се настани на дивана до Хелън.
— Какво носиш тази седмица?
Джос извади кутията от чантата си и показа чифт светлозелени сандали на „Ноел Паркър“.
— Хей, и аз някога имах такива. Я дай да ги видя. — Хелън грабна сандалите и започна да ги оглежда. Да, наистина някога бе носила подобни на тези. Всъщност точно тези. С едва забележимото тъмно петънце от дясната страна на лявата обувка, където бе изпуснала черен маркер и не бе успяла да заличи вредата от несръчността си.
Поради което ги бе дала в „Гудуил“.
— Невероятни са — каза топло и ги подаде на смутената Джос. — Моите много ми липсват. Носих ги толкова дълго, че накрая се наложи просто да ги изхвърля.
Джос се отпусна с облекчение.
— Но си струват, нали? — попита, вторачила блеснали очи в Хелън.
— О, да. Страхотни са!
Лорна се върна в стаята и остана поразена от току-що появилата се Сандра. Тя най-после бе облякла дрехи по мярка, след като бе отслабнала така драстично. Тази вечер беше с дънки и подходяща туника. Шикозните й сандали бяха със зашеметяващо високи токчета.
— Не мога да повярвам! — провикна се Хелън. — Тези наистина ли са „Лемър“?
Сандра се засмя.
— Да. Направо са неустоими, нали?
— Прекрасни. Както сигурно знаеш, произвеждаха обувки в такъв стил едва две години. — Хелън подсвирна от възхищение. — Истински „Лемър“. Къде, за бога, ги намери?
— Какво? — изтича към тях Лорна. — „Лемър“ ли споменахте? Дайте да ги видя.
Сандра повдигна крака си, за да могат да ги разгледат.
— Мамка му! — изруга Лорна.
— Знам! — засия срещу нея Сандра. — Никога няма да се досетиш откъде ги купих.
— eBay.
Сандра застина на мястото си.
— Откъде знаеш?