Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Защо скърбите? Малко съм болен наистина; поисках отпуска, но все още работя там; утре вечер, ако искате, ще съм на вашите услуги.
Мариус и Фин нададоха радостни викове.
– Мъжът, който ви е отговорил – продължи Ревертега, – бе натоварен да ме замества няколко дни. Утре сутринта се връщам на работа; имам само температура. Мога да излизам, не е опасно. Впорчем случаят не търпи отлагане.
– Знаех си аз, че не трябваше да се отчайваме! – тържествуваше цветарката.
Мариус целият трепереше от вълнение.
– Добре направихте, че дойдохте днес – заяви тъмничарят след кратко мълчание. – Тази сутрин научих, че господин Дьо Казалис бил в Екс и правел всичко, за да ускори деня на публичния показ. Казаха ми, че е издействал това да стане след три дни. Ако господин Филип не избяга до утре вечер, вече не ще мога да ви помогна, защото вдругиден ще го прехвърлят в марсилския затвор.
Мариус изтръпна. Беше пристигнал навреме. Уговориха се с тъмничаря и си определиха среща на следващата вечер. После изтича при Инар да го предупреди, че бягството се отлага с ден.
На другия ден младежът и девойката не излязоха навън. Впрочем те бяха по-спокойни, имаха известна сигурност. Бягството бе определено за единадесет часа. Към десет те отидоха в затвора. Ревертега, който беше вече на работа, им отвори тихо и ги въведе в килията.
– Всичко е готово – успокои ги той.
– Брат ми предупреден ли е? – попита Мариус.
– Да... Трябваше да взема някои предпазни мерки, за да намаля колкото се може отговорността си. Искам да изглежда, че затворникът е избягал през прозореца на килията...
– Чудесно, чичо! – прекъсна го весело Фин.
– Ето какво направих – продължи Ревертега. – Днес следобед отидох в килията на господин Филип и сам изпилих една от железните пръчки на прозореца.
– През този ли прозорец трябва да мине брат ми? – попита Мариус тревожно.
– Съвсем не; ще отключим килията и той ще излезе с нас през вратата... Само ще махна желязната пръчка и ще вържа въже на решетката. Утре ще си помислят, че затворникът е избягал оттам... Така няма да изгубя работата си и ще избегна големи неприятности.
Ревертега запали фенера, намали светлината и тримата се отправиха към килията на Филип. Завариха го прав, готов за тръгване. Мариус едва го позна, толкова беше пребледнял и отслабнал. Те се целунаха безмълвно, без да говорят, за да не вдигат шум. Тъмничарят отиде до прозореца, махна желязната пръчка и върза въжето. Фин бе останала в коридора на пост. После четиримата се върнаха по тесните коридори; прокрадваха се бавно покрай стените, защото се страхуваха да не се блъснат в тъмнината.
Мариус държеше още ръката на Филип. Когато стигнаха в стаята на тъмничаря, той метна на брат си наметало, скри главата му с качулката и реши веднага да тръгват. Сега, когато усилията му се увенчаваха с успех, той се страхуваше планът му да не пропадне. И при най-малкия шум изтръпваше. Ревертега доста трудно успя да го убеди да изчака търпеливо десет минути, тъй като се опасяваше шумът от стъпките да не е пробудил някого. Искаше да отвори вратата, след като се убедеше, че всичко е наред. В затвора цареше дълбока тишина.
Когато отключи, двамата братя излязоха бързо и тръгнаха, навели глава, към площад "Прешьор". Фин поизостана, за да даде петнадесетте хиляди франка на чичо си. Настигна спътниците си точно когато поемаха по уличката "Сен Жан".
После тръгнаха по главната улица. Движеха се в тъмната сянка на дърветата, страхуваха се и от още нещо: трябваше да излязат от града, затворен по това време. На градските врати имаше пазачи, които отваряха на закъснелите. Опасяваха се да не бъдат задържани там.
Вървяха, като непрекъснато се оглеждаха; криеха се и от редките минувачи, които срещаха. На горния край на улица "Карм" забелязаха мъж, който тръгна след тях. Сърцето им биеше до пръсване.
Изведнъж мъжът ускори крачка и когато ги настигна, весело потупа Мариус по рамото.
– Ей! Не греша, нали, това сте вие, млади ми приятелю. Какво, по дяволите, правите тук по това време.
Мариус стискаше вече ядосано юмруци, но бързо разпозна гласа на господин Дьо Жирус.
– Нали виждате, разхождам се – измънка той.
– А, разхождате се? – попита лукаво графът.
Той погледна Фин и най-вече Филип, скрит под качулката.
– Това е отговор, който ми е познат – прошепна той.
И добави с грубоватата си фамилиарност:
– Желаете ли да ви придружа? Искате да излезете от Екс, нали?... Градските врати не се отварят на всеки. Познавам един пазач. Елате!
Мариус прие с признателност. Господин Дьо Жирус ги преведе без никакви трудности. Той повече не размени нито дума с младите хора. Когато стигна до площад "Ротонд", стисна ръка на Мариус.