Kолеж за магьосници

Невероятно беше една течност да има вкус едновременно на огън и дим.

Наведе се към Джорджия и взе да й обяснява този пленителен ребус, но Фог се изправи от почетното си място със странна тържественост, отпрати Чеймбърс и помоли абсолвентите да го последват долу.

Това им дойде изневиделица. "Долу" означаваше мазето, където Куентин почти не беше стъпвал — само веднъж-дваж, за да гепи силно желана бутилка вино или когато с Алис отчаяно копнееха за усамотение. Но ето, че Фог поведе разхайтеното си стадо абсолвенти през кухнята, в килера и оттам — по едно прашасало стълбище. Озоваха се в мрачното студено мазе.

Атмосферата изобщо не беше купонджийска. Умълчаха се. Подът беше каменен, таванът — нисък и сводест, а неравните неизмазани стени поглъщаха звука. Припевът на традиционната Брейкбилска песен — кахърно парче със заглавието "Префект с дефект" — секна. Носеше се улегналата, ала не неприятна миризма на влажна почва.

Фог спря до нещо като наблюдателен отвор, издълбан в пода. Пиринченият му похлупак беше гъсто гравиран с калиграфски знаци. Странно, блестеше като новоизсечена монета. Директорът взе някакъв тежък лост и с усилие повдигна пиринчения диск. Беше дебел пет сантиметра и трима абсолвенти едва го претърколиха встрани.

— След вас — запъхтяно ги подкани директорът и величествено посочи мастиленочерната дупка.

Куентин се вмъкна първи. Вцепенените му от скоча крака се натъкнаха на желязно стъпало. Все едно се спускаше в топъл нефт. Стълбата ги отведе в камера, достатъчно голяма деветнайсетимата да се наредят изправени в кръг. Чуха как Фог връща похлупака обратно. Той слезе последен и бутна стълбата, която се сгъна автоматично. Тишината беше абсолютна.

— Тъкмо сме набрали инерция, няма смисъл да я губим. — Фог запали свещ и измъкна две бутилчици с бърбън, които подаде на кръга. Нещо в жеста му подразни Куентин. В "Брейкбилс" употребата на алкохол беше позволена в определени количества — макар и солидни количества — но това идваше в повече.

Е, нали беше абсолвентският им бал. Бяха големи хора. Връстници, които си поркаха заедно. Посред нощ, в тайна подземна тъмница. Куентин отпи и предаде нататък бутилката. Директорът запали още свещи в пиринчени свещници, образувайки кръг в техния кръг. Бяха най-много на петдесет метра под земята, но все едно се намираха на цял километър в недрата й, живи погребани, забравени от света.

— В случай че се чудите — подхвана Фог, — тук сме, за да излезем от защитния кордон на "Брейкбилс". Това е магическа бариера, която се разпростира във всички посоки от централното здание. Месинговият похлупак, който отместихме, беше вход през нея. — Тъмнината моментално погълна думите му. — Изнервящо, а? Но пък уместно, тъй като, за разлика от мен вие ще живеете вън. Години наред сме водили абсолвентите тук, за да ги плашим с истории за призраци. Във вашия случай това е излишно. Лично се убедихте каква деструктивна мощ обладават някои магически същности. Надали ще видите такива ужасии, каквито ни сполетяха тук в деня на Звяра. Ала помнете, че този ден може да се повтори. Особено онези, които бяха в аудиторията тогава, завинаги ще носят белег. Никога няма да забравите Звяра, а бъдете сигурни, че и той няма да ви забрави.