Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Нека да не прибързваме — каза Кристофър.
— Знам какво чух — отвърна Алон.
— Чул си една жена да говори на руски.
— Не — възрази Габриел, — чух агент на Московския Център да преобръща наопаки стаята.
Те се отправиха на запад по магистрала А127. Наближаваше осем вечерта. В източна посока платната още бяха задръстени с остатъка от вечерния лондонски трафик, но на запад превозните средства се движеха с висока скорост. Жената бе на около двеста метра пред тях. За Келър не беше проблем да следва отличителните стопове на старото волво.
— Да предположим, че си прав — каза той, докато гледаше право напред. — Да предположим, че КГБ, или СВР, или както там искаш да го наричаш, по някакъв начин е свързано с отвличането на Маделин Харт.
— Бих възразил, че в настоящия момент този факт е безспорен.
— Схванах — каза Кристофър. — Но каква е връзката?
— Още работя по този въпрос. Но ако не греша, бих казал, че това е тяхна операция още от самото начало.
— Операция? — попита невярващо Келър. — Казваш, че руснаците са отвлекли любовницата на британския министър-председател?
Алон не отговори. И той самият още не можеше да повярва напълно.
— Ще ми позволиш ли да ти напомня няколко очебийни факта? — попита Келър.
— Да, разбира се.
— Марсел Лакроа и Рене Бросар не бяха руснаци и не работеха за СВР. И двамата бяха членове на френската организирана престъпност с дългогодишен стаж в Марсилия и Южна Франция.
— Може би те не са си давали сметка за кого работят.
— Ами Пол?
— Ние не знаем нищо за него, освен че говори френски така, сякаш го е учил от магнетофонни записи, или поне така каза великият дон Антон Орсати от Корсика.
— Бог да го благослови.
Габриел почука с кокалчето на показалеца си по предното стъкло и каза:
— Тя е доста далече пред теб.
— Виждам я.
— Скъси малко дистанцията.
Келър ускори за няколко секунди, след това отпусна педала на газта.
— Мислиш ли, че Пол е руснак? — попита той.
— Това би обяснило защо френската полиция така и не успя да свърже лицето му с някакво име.
— Но защо е наел френски престъпници да отвлекат Маделин, вместо сам да свърши работата?
— Някога чувал ли си за „операция под фалшив флаг“? — попита Габриел. — Разузнавателните служби редовно провеждат операции, които биха нанесли дипломатически или политически вреди, ако бъдат разкрити. Така че те извършват тези дейности под прикритие. Понякога се представят за оперативни агенти от друга служба. Или понякога се представят за нещо съвсем различно.
— За френски престъпници?
— Ще се изненадаш колко си прав.
— Има само един проблем с теорията ти.
— Само един?
— СВР не се нуждае от пари.
— Много се съмнявам, че това е било за пари.
— Ти им даде два куфара, пълни с десет милиона евро.
— Да, знам.
— Ако не е било за пари, за какво беше откупът?
— Развяваха фалшивото знаме до края — отговори Алон.
Келър мълча известно време. Най-накрая попита:
— Но защо убиха Маделин?
— Не знам.
— Къде е семейството ѝ?
— Не знам.
— Как руснаците са разбрали за Маделин и Ланкастър?
— И това не знам.
— Има някой, който може да знае.
— Кой е той?
— Жената, която кара колата — отговори Кристофър, като посочи над волана към стоповете на волвото.
— По-добре да бъдеш джебчия, а не обирджия.
— Какво означава това?
— Скъси дистанцията — каза Габриел, като почука по стъклото с кокалчето на показалеца си. — Тя е твърде далеч пред нас.
Тя мина под околовръстно шосе М25, кара с висока скорост през осеяни с ферми поля, след това навлезе в предградията на Лондон. След трийсет минути предградията отстъпиха пред кварталите на Ист Енд и накрая пред небостъргачите на Сити. Оттам жената премина през Холбърн и Сохо, стигайки до Мейфеър, където спря до тротоара на един оживен участък от Дюк Стрийт, южно от Оксфорд Стрийт. Като пусна аварийните светлини, тя слезе от волвото и понесе пазарската торбичка на „Маркс енд Спенсър“ към един мерцедес седан, който беше паркиран няколко метра по-нататък. Щом се приближи до колата, капакът на багажника се вдигна автоматично, макар че Габриел не видя никакво доказателство да го е отворила жената. Тя остави торбичката вътре, затвори с трясък капака и се върна във волвото. Десет секунди по-късно се отдалечи внимателно от тротоара и се насочи към Оксфорд Стрийт.