Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Не съм виждала тази снимка досега. На нея са Меган и Скот в близък план. Тя се смее, а той я гледа с обожание. Или с ревност. Стъклото е счупено точно където трябва да се намира окото на Скот и няма как да видя изражението му. Сядам на пода със снимката пред себе си и се замислям за десетките счупени случайно неща, на които някак все не им идва ред да ги поправим. За всички счупени по време на караниците ни с Том чинии и за онази дупка в мазилката на коридора.
Чувам истеричния смях на Скот от другата страна на заключената врата и кръвта замръзва във вените ми. Ставам, отивам до прозореца и го отварям. Повдигам се на пръсти, подавам се до кръста и започвам да викам за помощ. Викам името на Том. Но е безнадеждно. Дори случайно да се намира в градината, не би могъл да ме чуе. Къщата не е толкова близо. Поглеждам надолу и губя равновесие, но успявам да се дръпна навреме.
– Моля те, Скот – извиквам през сълзи. – Моля те...
И от отчаянието в гласа ми, от умоляващата нотка, ми става още по-зле. Оглеждам кървавите петна по тениската и си казвам, че все пак има някаква надежда. Хващам рамката на снимката и я пускам върху килима. Стъклото се пръска. Избирам най-дългото парче и го слагам в задния джоб.
Дочувам приближаващи стъпки и се долепям до стената срещу вратата. Ключът превърта в ключалката.
Скот влиза с чантата и я хвърля в краката ми. В другата си ръка държи парче хартия.
– Ако и това не е Нанси Дрю... – казва с усмивка и започва да чете с тънък, почти женски глас: – "Меган е избягала с любовника си, който оттук нататък ще наричам "Б". – Изкикотва се и продължава: – "Б" я е наранил... Скот я е наранил..."
Смачква хартията на топка, хвърля я в краката ми и казва отвратено:
– Боже мой, толкова си жалка! – Погледът му попада върху счупените стъкла на пода и кръвта по тениската ми. – Какво правиш, мамка му? Опитваш се да се довършиш ли? Да свършиш работата вместо мен?
И отново се киска.
– Би трябвало да ти прекърша врата, но знаеш ли какво? Просто не си струва усилията. – Отдръпва се настрани и изсъсква: – Махай се от дома ми.
Грабвам чантата и се спускам към вратата, но в същия момент той финтира и застава пред мен в боксова поза. За миг решавам, че няма да ме пусне и ще ме удари. Страхът сигурно е разширил очите ми, защото го чувам да се смее, направо реве от смях. Продължавам да чувам истеричния вой дори и след като затръшвам вратата зад себе си.
16 август 2013, петък
Сутрин
Тази нощ не мигнах. Изпих бутилка и половина вино, за да спра тремора на ръцете и да се успокоя, но алкохолът не подейства. Всеки път, когато затварях очи, нещо ме стряскаше и подскачах в леглото. Непрекъснато ми се струваше, че е в стаята с мен. Сто пъти запалвах лампата, сядах в леглото и се заслушвах в шума на улицата и движещите се около сградата хора. Чак на разсъмване се успокоих и заспах. Отново сънувах, че съм в гората. Том беше до мен, но въпреки това се страхувах.
Снощи оставих бележка на Том. Когато излязох от дома на Скот, изтичах до номер двайсет и три и заудрях с юмрук по вратата. Бях толкова изплашена, че изобщо не се замислих къде е Ана и дали няма да се ядоса заради появата ми пред дома ѝ. Никой не отвори, затова намерих в чантата смачкан лист хартия, надрасках му набързо бележка и я мушнах в пощенската кутия. Не ми пука дали тя ще я види, част от мен дори се надява да я види. Не му казах нищо съществено. Написах, че искам да говорим за онзи ден. Не споменах името на Скот, защото не исках Том да отиде при него и да се разправя. Ако отиде, Бог знае какво може да стане.
Щом се прибрах, веднага звъннах в полицията, но първо обърнах две чаши вино, за да дойда на себе си. Поисках да говоря с инспектор Гаскил, но ми казаха, че е зает, и се наложи да разговарям с онази Райли. Не мина, както трябваше. Гаскил щеше да се държи много по-мило.
– Той ме арестува и ме заключи в дома си – казах ѝ аз. – Заплаши ме.
Тя ме попита колко време съм била арестувана. Долових иронията, с която произнесе думата "арестувана".
– Не знам точно – отвърнах. – Някъде към половин час.
Настъпи дълга пауза.
– Значи ви е заплашил. Бихте ли ми обяснили естеството на заплахата?
– Каза, че ще ми прекърши врата. Каза... че би трябвало да го прекърши.
– Би трябвало да го прекърши ли?
– Би го прекършил, но не смята, че си струва.
Мълчание. И след малко:
– Удари ли ви? Нарани ли ви по някакъв начин?
– Имам само синини.
– Удари ли ви?