Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Правя същото, което е правила тя: пия сама и душа около него. Нещата, които той толкова е мразил. Аз също! Наскоро – тази сутрин – нещата се промениха. Щом ме лъжи имам право да проверя. Така е честно, нали? Така е справедливо. Заемам се с паролата. Опитвам имена във всякакви комбинации: моето и неговото, неговото и това на Ийви, моето и на Ийви, после имената и на тримата в прав и обърнат ред. Продължавам с датите: деня, когато се запознахме първия път, когато правихме секс. Номер трийсет и четири – номерът на къщата на Кренъм Стрийт, после номер двайсет и три – на тази къща. Опитвам се да мисля като него. Мъжете често използват за парола любимите си футболни отбори, но Том не е по футбола, предпочита крикет, и аз опитвам с "Бойкот", "Ботъм" и "Ашез". Но не знам имената на тазгодишните претенденти за титлата. Пресушавам чашата и сипвам втора. Всъщност се забавлявам от сърце, все едно че редя пъзел. Сещам се за любимите му музикални групи, филми и актриси и ги пиша. После правя опит с "парола" и "1234".
Отвън се чува ужасно скърцане, като нокти по черна дъска. Влакът от Лондон спира на семафора. Стискам зъби и отпивам дълга глътка от виното. И в този момент забелязвам часа. Божичко, вече е почти седем, Ийви още спи, а той ще се прибере до минути. В същия момент чувам подрънкване на ключове и сърцето ми спира.
Затварям лаптопа, грабвам го и скачам, събаряйки стола. Ийви се събужда и се разплаква. Оставям компютъра в хола, преди да влезе, но Том веднага разбира, че има нещо, и втренчва се в мен и ме пита:
– Какво става?
– Нищо, нищо – отвръщам. – Без да искам съборих един стол.
Той вдига Ийви от креватчето, а аз минавам зад него и улавям образа си в огледалото в коридора. Лицето ми е бяло като платно, а устните – червени от виното.
РЕЙЧЪЛ
15 август 2013, четвъртък
Сутрин
Кати ми уреди интервю за работа. Нейна приятелка отворила пиар агенция и имала нужда от асистентка. Асистент не означава нищо друго освен проста секретарка и заплащането е малко повече от нищо, но това няма значение. Жената е готова да ме приеме без препоръки и референции. Кати ѝ разказала някаква история, че съм се сринала, но вече съм напълно възстановена, и интервюто ми е утре сутринта в дома ѝ, защото тя работи в една от онези бараки, построени в задния двор на къщите, които носят гръмкото име "офис". Планирах да прекарам деня над биографията си, да я излъскам до съвършенство, после да упражня комуникативни си умения. Планирах, но... Скот се обади.
– Има ли начин да поговорим? – попита той.
– Няма нужда да... искам да кажа, че няма нужда да обясняваш нищо. И двамата сме наясно, че беше грешка.
– Знам – чух тъжния му глас. Нямаше нищо общо с онзи на разгневения Скот от сънищата ми, а на онзи съсипан човек, който преди няколко дни седеше на леглото ми и скърбеше за нероденото си дете. – Но много искам да поговорим.
– Разбира се – откликнах веднага. – Можем да поговорим.
– Искаш ли да се видим?
– Ох! – последното нещо, за което си мечтая, е да се върна в онази къща в Уитни. – Съжалявам, но днес съм заета.
– Моля те, Рейчъл! Важно е.
Беше отчаян и въпреки случилото се, ми стана мъчно за него. Затърсих благовидни извинения, но той ме прекъсна:
– Моля те!
Казах "добре" и съжалих в мига, когато думата излезе от устата ми.
Днес във вестниците има информация за детето на Меган – за първородното ѝ. Споменава се за бащата. Успели са да го издирят. Името му е Крейг Макензи, починал преди четири години в Испания от свръхдоза, и това го изважда от списъка със заподозрените. На мен лично никога не ми е изглеждал възможен вариант. Ако някой е искал да я накаже за станалото преди години, е могъл да го направи още навремето.
Кой остава, тогава? Обичайните заподозрени: съпругът и любовникът. Скот и Камал. Или външен човек, когото е срещнала случайно на улицата. Например начинаещ сериен убиец? Може да се окаже първата жертва на подобен тип. Новата Уилма Макканън[2] или Полин Ройд[3]? И в крайна сметка, задължително ли е убиецът да е мъж? Меган Хипуел беше дребна жена. Фина като птиче. Не е нужна голяма сила да я свалиш на земята.