Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Дори и сега, когато минавам оттук, кръвта ми кипва, в стомаха ми започват да пърхат пеперуди, на устните ми се появява усмивка и бузите ми порозовяват. Спомням си как подтичвах по стълбите с надеждата никой от съседите да не види, че влизам, приготвях се в банята, слагах парфюм и бельо от онова, което се слага не за да се носи, а само да бъде свалено. Получавах съобщение по телефона и след минути той чукаше на вратата. Качвахме се горе и прекарвахме час-два в спалнята. Той казваше на Рейчъл, че има среща с клиент или че ще се види с приятели на по бира.
– Не се ли притесняваш, че може да провери? – попитах го веднъж, а той поклати глава, отхвърляйки тази възможност. "Аз съм добър лъжец", ми каза веднъж. Друг път подметна: "И да провери, на сутринта няма да си спомня нищо". Тогава започнах да осъзнавам колко зле стоят нещата в семейството му.
Споменът за тези разговори изтрива усмивката от лицето ми. Представям си Том как се смее заговорнически и казва: "Аз съм добър лъжец", докато пръстите му галят корема ми и слизат бавно надолу, и картината изобщо не ми харесва. Наистина е добър лъжец, иде му отвътре, виждала съм го как убеждава хората в хотела, че сме младоженци, чувала съм го да клинчи от работа заради "важни семейни причини". Всички правят такива неща, само че когато Том го прави, му вярваш.
Мислите ми се връщат към тази сутрин. Да, хванах го в лъжа, но той си призна веднага. Няма за какво да се тревожа. . Сигурна съм, че не се среща тайно с Рейчъл. Би било смешно. Може някога да е била привлекателна – когато са се запознали, е била направо умопомрачителна, виждала съм техни снимки: огромни черни очи, щедри форми, всичко – но сега е просто една дебелана. Но каквато и да е, никога не би се върнал при нея след всичко, което му причини – на него, на мен – след целия този тормоз, нощните обаждания и стотиците съобщения.
Спирам сред щандовете с дрехи. За радост, Ийви продължава да спи в количката. Замислям се за тези телефонни разговори, за онзи път – по-скоро няколко пъти, – когато я събудих и видях, че лампата в банята свети. Припомням си гласа му – тих и нежен, зад затворената врата. Той я успокояваше, знам, че беше така. Каза ми, че понякога дотолокова се поддавала на гнева, че го заплашвала да дойде вкъщи или в работата му, да се хвърли под влака. Том може да е много добър лъжец, но аз знам кога казва истината. Не може да ме заблуди.
Но в крайна сметка ме заблуди, нали? Когато ми каза, че е говорил с Рейчъл по телефона и тя е звучала добре и била весела, не се усъмних нито за миг. И когато се върна в понеделник вечерта и аз го попитах как е минал денят му, ми каза, че сутринта имал една ужасно скучна среща. Изслушах го, показах разбиране и нито за миг не ми мина през ума, че не е бил на никаква среща, а е пил кафе в Ашбъри с бившата си съпруга.
Връщам се вкъщи и продължавам да мисля за тези неща, премислям всичко, докато разтоварвам съдомиялната машина внимателно и прецизно, защото Ийви продължава да спи и тракането на съдовете може да я събуди. Той ме заблуди. И знам, че невинаги е откровен с мен. Спомням си историята с родителите му. Покани ги на сватбата, но те отказаха да дойдат, защото не одобрявали, че е напуснал Рейчъл. Винаги съм го намирала за странно, защото в двата случая, когато съм разговаряла с майка му, тя изрази удоволствие да ме чуе. Беше мила, интересуваше се за мен и за Ийви.
– Надявам се скоро да можем да я видим – ми каза накрая, но когато споменах пред Том, той отхвърли предложението.
– Иска да я поканя само за да може да ми откаже – заяви той. – При нея всичко е игра за надмощие.
На мен не ми заприлича на жена, която търси надмощие, но си замълчах и повече не повдигнах въпроса. Отношенията в семейството по принцип са неразгадаеми за външния човек. Явно си има причина да ги държи настрана. И мисля, че го прави за наше добро – моето и на Ийви.
Защо тогава се чудя истината ли ми каза тогава? Сигурно е заради тази къща и нещата, които се случват напоследък – те ме карат да се съмнявам в себе си, в нас. Ако не внимавам, могат да ме подлудят и да свърша като Рейчъл.
Сядам в кухнята и чакам да свърши програмата на пералнята, за да извадя чаршафите от сушилнята и да ги кача горе. После мисля да пусна телевизора, може пък да попадна на епизод на "Приятели", който не съм гледала. Или да се заема с йога упражненията за разтягане. Замислям се за книгата до леглото си. За две седмици съм прочела само дванайсет страници. Сещам се за лаптопа на Том, оставен на масата в хола. И правя онова, което никога не съм допускала, че мога да направя. Грабвам бутилката с червено вино, която отворихме снощи на вечеря, и си наливам една чаша. После донасям лаптопа в кухнята и се опитвам да позная паролата.