Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Не можеш да водиш маймуна тук!
Амаду бърбори развълнувано: навсякъде има храна. Държа го толкова здраво, че той се ядосва и се опитва да ме ухапе.
– Малик, на колко години е най-голямата ти дъщеря?
– Мамас? На дванайсет, почти на тринайсет.
– Идеално. – Със свободната си ръка изваждам кесията от пояса си, раздрусвам я и я слагам на масата. – Твоя е. Цялата. Можеш да я добавиш към зестрата ѝ. – Разяснявам му плана си, а той ме гледа втренчено. Добре знам какво точно си мисли, но в крайна сметка само ме поглежда и въздъхва, после прибира парите в кесията си, дава някакви нареждания на кухненските си помощници, избърсва ръцете си в престилката и тръгва.
Двайсет минути по-късно Амаду е здраво вързан за кол на шатра, а Мамас припка до мен, притеснена и развълнувана. Работата в харема е истинска чест, особено ако служиш на тази, която е родила син на султана, но тя не знае какво да очаква; приятно момиче е и е научила доста заради длъжността на баща ѝ в двора.
– Дръж очите си отворени, а устата затворена – предупреждавам я. – Винаги бъди учтива със султанката и любимките ѝ; но в мига, в който усетиш заплаха към Белия лебед, веднага тичай при мен.
Тя ме поглежда над вързопа с дрехи, които ни е дала майка ѝ; памучни, не копринени, но безупречно чисти, и кима тържествено с разбиране.
Чакам ги пред хамама, като се преструвам, че имам някаква работа. Щом Алис най-после се появява, дъхът ми спира: прилича на богиня, цялата в бяло и златисто с бебе като херувим в ръцете си. Отправяме се към главния павилион и в този момент се натъкваме на антуража на султана – трудно бихме го пропуснали, тъй като е предвождан от евнуси с чудовищно дълги тромпети. Следват ги вестоносците и личните слуги (метат пътя с щраусови пера, преди султанът да мине), а след тях върви Исмаил със Зидана от дясната си страна. Гневният ѝ поглед на мига се спира върху Алис и Момо. Тя дърпа ръката на съпруга си.
– Доведоха нови момичета, господарю мой, от последния улов на корсарите в Средиземно море. Едната е от Китай, бледо и пъргаво създание с гърди като ябълки и черна коса като коприна, отредена за харема на самия османски султан. Ще я харесаш, много е екзотична, но и емоционална. Наредих да ѝ отрежат ноктите...
Но погледът на Исмаил не се отмества от детето в ръцете на Алис. Тръгва напред, почти не поглежда към самата Алис, взима Момо и го вдига учудено.
– Моят син?
Лицето на Зидана помръква убийствено, но детето вече е в ръцете на султана.
– Не се подвеждай, о, Светлина на този свят. Това, което виждаш, е магия – припряно го убеждава тя. – Детето е демон, само се преструва на момче. Моите жени са видели Белия лебед да заговорничи с джиновете, да ги кърми, да се договаря с тях, за да постигне мощта за създаването на тази илюзия. Попитай когото пожелаеш: взели са ѝ ума, а тя живееше сред тях в мръсотия и уединение. Хората я чуват да пее с тях по здрач; видели са я да танцува гола! А мъжете... около нея винаги се навъртат мъже. Чух, че напускала тайно харема през нощта и разтваряла крака за всеки, който пожелае. Тя е похотливо създание, любов моя. Със собствените си очи я видях как ляга с хаджиба. – Дава сигнал, а Макарим се измъква покрай нея и коленичи пред султана.
– Господарю мой, истина е! И аз видях това. Бях прислужница на Белия лебед, но тя ме изпъди, защото опитах да спра великият везир да влезе в шатрата. "Пусни го вътре, пусни го вътре!", настояваше тя. Когато се възпротивих, че не е прилично, – тя гневно ме удари по главата и ме прогони, но аз побързах да намеря султанката, тя дойде, за да предотврати подобно безчестие в харема на Ваше Величество и стана свидетел на тази дяволска гледка!
– Ето на! – Очите на Зидана блестят тържествуващо: двама от враговете ѝ са поразени с един удар. – Има и други, които могат да потвърдят отвратителното поведение на тази пачавра.
– Тя прошепва нещо на Таруб, която навежда глава и побягва.
Лицето на Исмаил е пълно с кръв и потъмнява с всяка изминала секунда. Бързо разгръща пелената на детето, спира за миг и се взира в златния пръстен на верижката на врата му.
– Господарю мой – осъзнавам, че изричам, неочаквано и за себе си. – Не можете да вярвате на тези клевети. – Усещам погледа на Зидана върху себе си. Намесата със сигурност ще ми гарантира смъртна присъда, било от една или друга ръка. Алис е твърде слисана, за да се защити, затова трябва да говоря вместо нея. – Белия лебед ви е дарила със син, наистина прекрасен син – продължавам. Но султанът вече гледа Момо, сякаш е неземно същество: дяволска сукуба; хитър джин. Наистина приликата между бащата и сина не е голяма. Сини очи, руса коса, сякаш Момо не е приел нищо от мароканската си наследственост за сметка на майчината си.