Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Навеждам се над тенджерката, в която готви на мангала – рядка смес от зеленчуци и пилешки кости, очевидно лишена от всякакви подправки. Заемам се да бъркам сивкавата гадост, докато подредя мислите си. В стремежа си към мъничко нормалност се интересувам:
– Е, Алис, кажи как кръсти бебето? – Осъзнавам, че дори не съм попитал за пола му.
Тя вдига поглед, а очите ѝ преливат от любов... но не към мен.
– Това е Момо, съкратено от Мохамед; Мохамед Джеймс, едно име за новото му семейство и едно за старото. Не е ли прекрасен?
Виждам единствено къдрица руса коса и настойчива червена уста. Издавам неопределен звук; значи е момче. Исмаил ще остане доволен.
– Кажи ми, какво се случи, че си тук, при тези... условия – подканям я. – Зидана ли те прогони? Явно моята хитрост с жената от племето туареги не е проработила.
Тя се засмива, звукът е като от ръждясала панта.
– Зидана, о, да, нещата винаги опират до нея. Но не само до нея; имаше коварен заговор срещу мен. Няма да повярваш какво ми причиниха.
Сякаш езеро се излива в кофа: думите бликват от нея. Предава ми набързо как Момо е бил откраднат от нея, как се бояла, че ще убият бебето. Казва, че през последните седмици е живяла на това ужасно гранично място – нито в харема, нито извън него – крила се е от погледа на всички. През цялото време държи детето привързано към себе си; спи на пресекулки, стои приведена, както я открих.
– По този начин не могат лесно да ни разделят, в случай че ме изненадат – обяснява, сякаш това е най-естественото нещо на света. През нощта, когато всички спят, влизала в лагера и вземала остатъци от кухнята и кърпи за детето. През цялото време, докато ми разказва тези неща, сякаш са нещо нормално, аз я гледам зяпнал от изумление.
– По едно време си мислех, че твоят примат може да стане причина за смъртта ни – признава, – но ако Амаду не беше толкова умел в прибирането на разни неща, не знам какво щеше да се случи с нас. Той е отличен малък крадец! Само Господ знае откъде е успял да намери портокали и смокини по това време на годината. – Усмихва се, лицето ѝ се трансформира и за един кратък миг успявам да съзра онази Алис, която оставих, а сърцето ми направо се разкъсва.
– Вече се върнах – преглъщам, – също и Исмаил. Никой вече няма да посмее да навреди на теб или на детето. Всичко ще бъде наред.
Тя се взира в мен.
– Не мога да остана тук. Трябва да ни измъкнеш. С Исмаил отново ще заминете и те ще ни убият. – После стисва ръката ми така настойчиво, че усещам как пръстите ѝ опират в костите ми.
– Измъкни ни оттук, Нус-Нус, умолявам те.
Невъзможно ли е? В съзнанието ми се оформят побъркани планове – да потъмня дарената на майката и детето златиста коса с вода и пепел, да си сложа брада от овча кожа, да подкупя един или двама стражи (дори пет или десет, но с какво? Нямам пари!), за да ни отведат до войнишките шатри, а оттам да се скрием в покрайнините на лагера. После да се отправим с едно или две мулета по заобиколилите задни пътища и да се насочим през страната към Мекнес, да проверим дали Даниел ар-Рибати още е там, за да ни помогне да напуснем страната... Почти съм повярвал, че всичко това е възможно, когато чувам силния месингов звук на фаси тромпетите, предвестяващи пристигането на султана, във вените ми плъзва леден предателски страх и угася трескавите ми мисли. Насочвам съзнанието си в различна посока.
– Бързо върви в хамама – казвам на Алис. – Вземи детето и хубаво се изкъпете. Аз ще пратя някой при вас, доверена прислужница с чисти дрехи за двамата. След това можеш да дойдеш и да покажеш Момо на султана.
В очите ѝ заблестяват сълзи; противи се. Налага се да я разтърся.
– Това е единственият начин, честно.
Връщам се бързо в кухните.
– Малик, трябва да говоря с теб!
Той изглежда притеснен.