Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Пет минути по-късно се появява и самият Ранди в неговия велик мустанг. Двамата с Уолт провеждат бърз приглушен разговор, след което Уолт ми прави знак да се кача при тях в колата.
Десет минути по-късно седя на тясната задна седалка на мустанга, докато той лети по шосе 91. Музиката гърми, а аз все още не мога да осъзная, че излизам някъде с мъжкаря Ранди Сандлър, бившият куотърбек на гимназия „Касълбъри“, който сега е гадже на Уолт. Май всъщност не знам за хората чак толкова много, колкото си мислех, че знам. И имам още да уча. Но пък е адски вълнуващо.
— Къде отиваме? — опитвам се да надвикам музиката.
— П-таун! — крещи Уолт.
— Провидънс?
— Налага се да отидем в друг щат, за да се забавляваме — пояснява Ранди. — По-гадно от това, здраве му кажи!
Ужас! Провидънс е на връхчето на Кейп Код, което е най-малко на час път оттук. Май не трябваше да приемам тази покана. Потръпвам. Но после се сещам за Дона Ладона и Себастиан и за целия си останал скапан живот и си казвам: „Какво пък!!“ Цял живот се опитвам да бъда добра и докъде ме докара това?
Доникъде.
— Навита ли си? — крещи Ранди.
— Навита съм на всичко.
— Та значи този тип, Себастиан Кид, е танцувал с най-големия ти враг, така ли? — продължава да надвиква музиката Ранди.
— Да! — крещя и аз, за да ме чуят.
— И ни е видял! При Чъки! — крещи Уолт на Ранди.
— Може би той е този, който е гей! — пищя.
— Мисля, че го познавам този тип! — крещи Ранди и кима на Уолт. — Висок, руса коса, прилича на някой от онези задници от рекламите на Ралф Лорен.
— Същият! — пищя аз.
— Готин е — казва Ранди. — Но не е гей. Виждал съм го да взема под наем порно касети. Пада си най-много по яки бомби, такива неща.
Порно? Бомби? Но кой точно е Себастиан? Що за човек е?
— Супер! — крещя.
— Забрави за този кретен! — реве Ранди. — Само след няколко минути ще се запознаеш с двеста мъже, които буквално ще се влюбят в теб!
23.
Степенуването на X
— Кари! — вика сестра ми Миси.
— Събуди се! — крещи в ухото ми сестра ми Дорит.
Простенвам. Пред затворените ми очи се въртят видения на въртящи се задници.
— Кари? Жива ли си?
— Мммнннннггг… — Преглъщам.
— Ох-ох-ох! — иронизира ме Дорит, когато отхвърлям завивките.
— Махай се! — Скачам от леглото, втурвам се в банята и започвам да драйфам.
Когато вдигам очи, Миси и Дорит стоят на прага. Устните на по-малката ми сестра са разкривени в злобна, триумфална усмивка, като онзи Гринч, който си мислеше, че е откраднал Коледата.
— Татко знае ли? — питам.
— Че се прибра в три посред нощ? Надали — шепне Миси.
— Не му казвайте! — предупреждавам и впивам очи в Дорит.
— Себастиан те чака долу — изрича с най-сладкия си гласец тя.
Какво!
Седнал е на масата в трапезарията, точно срещу баща ми.
— Ако приемем, че X е равно на минус Y до десета степен — тъкмо казва баща ми, като драска уравнението на гърба на един плик, — то тогава е повече от очевидно, че Z се превръща в случайно число. — И бутва плика към Себастиан, който го поглежда учтиво.
— Здравейте! — изричам тихо и помахвам с ръка.
— Добро утро — казва баща ми. Излъчването му подсказва, че първоначално е мислел да ми постави въпроса за неугледния ми външен вид, но като че ли уравнението е взело превес. — Виждаш ли, Себастиан? — продължава да почуква с молива си той върху въпросния X. — Опасността тук е от степенуването на X…
Шмугвам се покрай тях в кухнята, където изравям от шкафа един древен буркан разтворимо кафе, изсипвам половината от него в огромна чаша и зачаквам водата да заври. Сещам се за израза „гледаният чайник никога не завира“, но си знам, че това изобщо не е вярно. С прилагането на подходящото количество топлина водата в крайна сметка ще заври, независимо от това дали някой я гледа или не. Което някак си ми се струва странно съотносимо към настоящата ситуация. Или може би просто мозъкът ми вече завира.
Отнасям чашата си с кафе в трапезарията. Установявам, че баща ми е преминал от висшата математика към разпит на Себастиан относно неговото бъдеще.
— Та в кой колеж каза, че ще ходиш? — пита, а в гласа му се долавя напрежение — доказателство, че Себастиан не е успял да го впечатли с познанията си за степенуването на целите числа.