Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Флора застана на едната опашка, която бавно се придвижваше към портата. През последните няколко дни разговоря много с Петер, който все още продължаваше да се крие в мазето си. Предната вечер обаче батерията му се бе изтощила, а нямаше как да я зареди, докато властите все така трескаво разчистват района.
„Направо са се скъсали от работа.“
Колко ли усилия са вложили, за да издигнат трикилометровата ограда около района. Само за два дни. Веднъж Петер бе успял да излезе за малко навън и после ѝ разказа, че целият район буквално гъмжи от военни, а работата продължава денонощно. Властите вероятно бяха държали медиите в пълно неведение или пък се бяха споразумели с тях да не споменават нищо за новото предназначение на Хеден преди речта на министър-председателя по този въпрос.
Флора тръгна бавно напред и нагласи раницата си — бе я напълнила с плодове, които смяташе да занесе на Петер. Не можеше да търпи да е заобиколена от толкова много хора и се опита да се разсее, като започна да брои наум прости числа — „две, три, пет, седем, единайсет, тринайсет, седемнайсет…“.
Страхът, който гъделичкаше ноздрите ѝ по улиците на града, бе нищо в сравнение с този тук. Накъдето ѝ да извърнеше глава, улавяше един-единствен сигнал. Хората изглеждаха напълно нормални на външен вид, само очите им бяха някак празни и изпълнени с решителност. В душите им обаче вилнееше страх пред неизвестното, пред „другото“.
„… деветнайсет, двайсет и три…“
За разлика от нея повечето от хората наоколо щяха да се срещнат с пробудените си роднини за първи път. Ставаше дума най-вече за мъртъвците, пробудили се в моргата или изровени от военните и отведени до затворените отделения. Хората си представяха най-страшното. Флора се опита да се абстрахира от натрапчивия ужас около себе си, но така и не можеше да проумее защо властите бяха решили да организират срещата с пробудените точно по този начин.
Флора наведе глава, затвори очи и се съсредоточи в броенето.
„Двайсет и девет, трийсет и едно… трийсет и седем… само за да ни покажат, че ситуацията е под контрол… трийсет и девет… мама, разложено лице, пръсти и крака… четирийсет и едно… четирийсет и едно…“
— Ехо?
Гласът проряза мъглата от мисли в главата ѝ, гласът, който ѝ прозвуча толкова познато. Флора отвори очи, вдигна глава и видя баба си за първи път от четири дни. Зад нея стоеше и Хагар.
Момичето така се стъписа, че загуби контрол над съзнанието си и то се изпълни с порой от объркани, уплашени мисли, които заглушиха гласа на баба ѝ. Успя да дочуе единствено думата „души“, преди Елви да бъде свалена от сцената. Флора се затича натам.
Един охранител държеше Елви за раменете, но я пусна веднага щом Флора се приближи. Някакъв костюмиран мъж застана до звуковата уредба и привлече вниманието му. Охранителят размаха пръст към мъжа и високоговорителя…
— По дяволите, не трябва да си там! Ти остани тук.
— Бабо!
Елви вдигна глава, а Флора направо се уплаши. От последната им среща насам баба ѝ бе остаряла с няколко десетилетия. Прегърна я със слаби, отпуснати ръце.
— Бабо, как си?
— Ами добре.
— Да не си болна?
Елви докосна покритата с коричка рана на челото си.
— Малко съм… уморена.
Охранителят избута младия мъж към тях и им нареди:
— Веднага се махайте оттук.
Около тях се насъбраха още хора, най-вече възрастни дами, които се приближаваха до Елви, тупаха я по рамото и ѝ шепнеха нещо.
— Бабо — каза Флора, — какво правите тук?
— Здравей — младият мъж протегна ръка и Флора я пое. — Ти ли си Флора?
Флора кимна и пусна ръката му. Наоколо имаше толкова много хора, че не можа да чуе мислите му — рядко и приятно чувство. Хагар се приближи и потупа Флора по ръката.
— Здравей, миличка. Как си?
— Ами — Флора замахна към сцената. — Какво става тук?
— Моля? О, да, извинявай! — Хагар пъхна пръста зад ухото си. — Та какво каза?
— Просто се чудя какво правите.
Мъжът изпревари Хагар и ѝ отговори.
— Баба ти — започна той с такъв тон, сякаш искаше да накара Флора да се почувства горда, че е внучка на Елви — получи послание, че трябва да помогне на хората да спасят душите си. Че няма време за губене — сега е моментът. Ние ѝ помагаме в борбата. Вярваш ли в Бог?
Флора поклати глава, а мъжът се изсмя.