Когато мъртвите се пробудят

Мъжът махна с ръка към заградения район с театрален жест.

— Когато влезете зад тази ограда, ще можете да четете мислите на хората около вас. Все още не можем да обясним как е възможно това, но трябва да сте подготвени за едно доста неприятно преживяване.

Неврологът замлъкна за миг, сякаш за да позволи на събралите се да осмислят думите му. Може би очакваше, че мнозина ще се уплашат и веднага ще поемат обратно към къщи. Това не се случи. Давид, чиято работа малко или много го бе научила да усеща настроението на публиката, усети, че хората започват да губят търпение. Присъстващите запристъпяха от крак на крак, взеха да се чешат по ръцете и краката. Предупрежденията на лекаря бяха излишни — те просто искаха да се срещнат с мъртвите си сродници.

Неврологът не се предаде.

— Този феномен има далеч по-малък ефект, когато пробудените са разделени един от друг, както сега. Това е една от причините да изберем именно Хеден, но въпреки това искам да ви помоля… — мъжът наклони глава на една страна и продължи с леко шеговит тон — … да прогоните от главите си всички обидни и неприятни мисли.

Хората се огледаха, неколцина веднага се усмихнаха един на друг, сякаш за да покажат какви прекрасни мисли изпълват съзнанието им в този момент. Стомахът на Давид се сви още повече, а усещането, че ситуацията излиза от контрол, се засили. Болката бе толкова силна, че му се наложи да клекне и да се хване с ръце през гърдите.

— Това беше всичко — заключи неврологът. — При портите ще научите къде са настанени близките ви. Благодаря.

До ушите на Давид достигна силно шумолене на дрехи — тълпата се понесе напред. Ако се помръднеше, щеше да се изпусне в гащите.

— Татко, какво ти е?

— Просто малко ме боли коремът. След малко ще ми мине.

Така и стана. След малко спазъмът попремина и той успя да се изправи. Стюре каза скептично:

— При тази организация ще ни трябват часове, докато влезем.

„Ева, там ли си?“

Давид вложи цялата си енергия в тази мисъл с надеждата да успее да я изпрати до съпругата си, но не получи отговор. Къде точно започваше полето, за което говореха, и защо хората можеха да чуят мислите на останалите живи, но не и на пробудените?

Някакъв полицай, който обикаляше безцелно наоколо сред дисциплинираната тълпа, се приближи и ги поздрави. Те отвърнаха на поздрава му, а мъжът посочи коша в ръцете на Магнус.

— Какво носиш вътре?

— Балтазар — отвърна Магнус.

— Това е заекът му — обясни Давид. — Днес има рожден ден и…

След тези думи замлъкна, осъзнавайки, че всяко допълнително обяснение е напълно излишно.

Полицаят се усмихна.

— Ами тогава честит рожден ден. Смяташ ли да го внесеш вътре? Заека, имам предвид?