Когато мъртвите се пробудят

— Спасителни жилетки — рече Ана.

— Нямаме време за това.

Малер си спомни, че те все още висяха на пирона в малката колиба. Елиас вече бе твърде голям за своята.

— Сега е по-лек — коментира Ана.

Малер поклати глава и подреди багажа. С взаимни усилия положиха Елиас на едно одеяло на кърмата, а Ана отвърза лодката, докато Малер се опитваше да запали мотора. Плавателният съд бе същинска антика от марката „Пента“ с двигател от двайсет конски сили. Възрастният мъж се зачуди дали някой води статистика колко души са получили сърдечен удар, докато с все сила са дърпали въжето на мотора.

„… няма… прав… хник…“

На осмия неуспешен опит бе принуден да направи кратка пауза. Седна и отпусна ръце върху коленете си.

— Ана, да не би току-що да ми каза: „Нямаш правилната техника?“

— Не, но си го помислих.

— Ясно.

Малер погледна към Елиас. Набръчканото му лице бе все така неподвижно, а полузатворените черни очи се взираха в небето. Докато вървяха през гората към кея, Малер ясно усети, че опасенията му са основателни — през последните четири дни, откакто напусна гроба си, Елиас бе станал много по-лек.

Нямаше време да се замисля. Едва ли Аронсон щеше да чака дълго, преди да се обади на властите, а и те вероятно щяха да пристигнат начаса. Разтри очи, болката отново се промъкна тихомълком в главата му.

— Спокойно — рече му Ана. — Ще им трябва поне половин час.

— Би ли била така добра да престанеш? — отвърна ѝ Малер.

— С какво?

— Да… четеш мислите ми. Разбирам отлично. Не е нужно да ми го демонстрираш.

Ана се свлече от седалката на гребеца и мълчаливо седна на одеялото на Елиас. Капките пот изгаряха очите на Малер. Мъжът отново се обърна към двигателя и дръпна въжето толкова силно, че за малко да го скъса на две. Накрая успя да запали. Намали газта, нагласи огледалото за обратно виждане и потегли напред.

Ана лежеше, опряла буза в главичката на Елиас. Устните ѝ се движеха. Малер изтри потта от очите си и осъзна, че тези нови тайни способности му са чужди. Беше чел за телепатията, която пробудените предизвикват у живите, но не разбираше защо съзнанието му е като отворена книга за Ана, а нейното остава заключено за него?

Духаше слаб до умерен вятър, вълните заплискаха леко по пластмасовия корпус, когато излязоха от залива. Морето бе съвсем спокойно.

— Накъде отиваме? — извика му Ана.

Малер не ѝ отговори на глас, вместо това си помисли: „Птичия остров“.

Ана кимна, а Малер натисна педала на газта до дупка.

Когато достигнаха до водния път, който отвеждаше фериботите до Финландия, Малер осъзна, че е забравил морската карта. Затвори очи и се опита да си представи пътя.

„Остров Феян… остров Сундшер… плитчината Ремар…“

Докато следваха водния път, нямаше да има проблем. Освен това си спомняше, че антената на остров Маншер ще се извисява точно пред тях, докато не дойде време да свърнат на юг. След това започваше сложното. Водите около остров Хамншер бяха доста опасни и осеяни с плитчини.