Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Произнесе последните думи с мъка в гласа. Майката на Ева бе починала от рак преди шест години. Още тогава Стюре казваше, че той е трябвало да си отиде, по-обикновеният от двама им. Той, а не тя.
Стюре погледна куклите.
— Не знам. Мисля си… че така може да си спомни за мен.
Давид кимна и се замисли какво щеше да остави след себе си за Магнус. Купища хартия. Видеокасети с представленията му. Не бе измайсторил нищо с двете си ръце. Нищо, което да си струва да съхрани.
Давид помагаше на Стюре да кара напред през града, поне доколкото можеше. На няколко пъти се чуха клаксони, защото тъстът му караше твърде бавно. Но най-накрая стигнаха. В дванайсет без десет паркираха на полето до една набързо поставена табела за паркинг. Тук вече имаше хиляди паркирани коли. Стюре загаси мотора, но решиха да останат в колата.
— Поне не събират такса — рече Давид.
Магнус отвори вратата си и изпълзя навън с клетката в ръка. Стюре все още държеше волана с ръце. Загледа се в огромната тълпа от хора, скупчила се пред вратите.
— Страх ме е — рече той.
— Да — добави Давид. — И мен.
Магнус почука по прозореца.
— Хайде де!
Преди да слезе от колата, Стюре взе куклите. Стискаше ги здраво в ръце, докато вървяха към Ева.
Районът бе обезопасен с нова ограда, с която ужасно напомняше на концентрационен лагер. На практика бе точно това. Нещо като събирателен пункт. Имаше само една съществена разлика — тук тълпата се бе събрала от външната страна на оградата. Вътре беше пусто. Виждаха се само разхвърляните сиви сгради.
В оградата имаше две врати с по четирима пазачи. Въпреки че нямаха нито пистолети, нито палки, а разчитаха единствено на възпитанието на посетителите, на човек му бе трудно да повярва, че се намира в Швеция. За Давид най-мъчителни бяха не толкова оградата, тълпата и потискащата атмосфера, колкото усещането, че присъства на някакъв спектакъл. Че се намира сред запъхтяна публика, нетърпелива да види какво се крие зад завесите. Че самата Ева го очаква на сцената.
Някакъв млад мъж го приближи и пъхна лист хартия в ръцете му.
Диплянката беше професионално изработена, като за фон на красиво изписания текст бе използвана икона на Дева Мария. Мъжът, който му я подаде, приличаше повече на агент за недвижимо имущество, отколкото на религиозен фанатик. Давид му кимна в знак на благодарност и продължи напред, хванал Магнус за ръка. Мъжът направи крачка встрани и застана пред тях.
— Това послание е напълно сериозно — каза им той. — Трудно е… — продължи непознатият, като посочи диплянката и сви рамене — за обяснение. Не сме представители нито на някое сдружение, нито на Църквата, но словото ни е праведно. Разбирате ли? Всичко това… — мъжът махна с ръка към оградата — … всичко това ще отиде по дяволите, ако не се обърнем към Бог.
В следващия миг човекът хвърли състрадателен поглед към Магнус и ако Давид само преди няколко секунди се бе възхитил от хубавите му думи и трикратното „моля“, то този поглед наклони везните в другата посока — мъжът може и да имаше право, но всъщност бе просто набожен гадняр.
— Извинете ни — рече му той и дръпна Магнус напред.
Непознатият не се опита да ги спре отново.
— Ненормалници — добави Стюре.
Давид пъхна листовката в джоба си и видя, че тревата наоколо е осеяна с много други като нея, смачкани и стъпкани. В този миг настроението на тълпата изведнъж се промени — всички сякаш застанаха нащрек, още по-концентрирани от преди. Чу се добре познато бучене. Някой изпробваше микрофоните.
— Едно, две…
Спряха се.
— Какво правят? — попита Стюре.
— Нямам представа — отвърна Давид. — Сигурно… Някой сигурно чака да се качи на подиума.
Усещането му, че е дошъл на някакво национално честване, все повече се засилваше. Всеки миг Тумас Ледин42 щеше да се качи на сцената и набързо да изпълни няколко номера. Стомахът на Давид се сви. Със страх си представи, че ще му се наложи да гледа шоуто на комик, който дори не може да те разсмее, който е забравил как се прави това.
Министърът на труда и социалните грижи застана пред микрофона. Разнесоха се отделни освирквания, но след това настъпи тишина. Давид се огледа. Въпреки че пробуждането на мъртъвците бе новина номер едно във всички вестници и телевизии през последните дни, той продължаваше да гледа на цялата тази драма като на лична и интимна трагедия. Сега обаче осъзна, че греши.
42
Един от най-известните шведски естрадни изпълнители. — Б.пр.