По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Но дори когато го пое целия, Кени не й позволи да вземе контрола. Вместо това той определи ритъма, инстинктивно предугаждайки какво й е нужно, давайки й всичко, освен контрола.
Връхчетата на гърдите й се триеха о къдравите косъмчета по гърдите му. Джинсите, които той така и не свали напълно, дращеха бедрата й отвътре. Сега нейната уста беше върху неговата, целувката бе по-различна и тя се опиваше от непознатите усещания. Но искаше повече. Искаше той да й се довери толкова, че да й даде пълна власт.
Пръстите му се впиха в дупето й, а палците му творяха нещо немислимо, при това точно в мястото, където се съединяваха телата им.
— Не спирай… – едва пророни тя. – Каквото и да правиш, само не…
И той не спря. Горещият поток ги отнесе в сластен водовъртеж.
16
След сладката изнемога Ема бе благодарна на последвалото суетене – непохватно търсене на салфетки и дрехи. Кени, изглежда, споделяше чувствата й. Все пак имаше нещо опасно и притеснително в това чувствено настървение, каращо двама възрастни и толкова различни хора дотолкова да обезумеят, че да не могат да се откъснат един от друг, да нямат дори търпение да се доберат до леглото.
Тя се запита дали всяка жена поне веднъж в живота си не е била привлечена от някое лошо момче. Очевидно бе дошъл нейният ред. Може би Кени Травълър беше нещо като имунизация. Една доза щеше да я предпази от плейбои като него до края на живота й. Потънала в тези мисли, Ема се зае да закопчава блузата си.
Кени слезе от колата. Докато пъхаше тениската в джинсите, забеляза, че Ема се е закопчала накриво, но знаеше, че ако й го каже, тя отново ще се засегне и ще го упрекне, че пак я критикува.
Ема вдигна глава към него, а чувствените й, подути от целувките устни и разрешените й светло карамелени къдрици, незнайно защо, му напомниха за разтопен сладолед. Нещо странно и непонятно стана с него, разтапяйки вътрешностите му. Миналата нощ бе толкова прекрасна, че той дори не искаше да се сеща за нея, макар че, изглежда, не можеше да мисли за нищо друго и навярно тъкмо заради това откачи по време на детското състезание. А днес… в един момент спореха яростно, а в следващия бяха преплели тела в колата.
Не можеше да си спомни кога за последен път беше правил секс в кола. Едва ли изобщо някога му се бе случвало. На богатите хлапета не им се налагаше. Богатите хлапета разполагаха с вили, а ако и това не ги устройваше, имаха достатъчно пари, за да наемат стая в мотел в Лано.
Боже, колко му харесваше да се люби с нея. Целият този ентусиазъм и нетърпение. Тя не знаеше как да се сдържа или прикрива. Отдаваше се на сто и десет процента, точно както той обичаше.
Заради накриво закопчаните копчета, блузата й бе прилепнала към едната гърда и Кени сякаш отново почувства съблазнителната й тежест в ръката си. Докато се взираше в нея, го заля предателска вълна на нежност. И това го изнерви. Тя беше прекалено властна, твърде взискателна. Кени отлично съзнаваше, че трябва по-скоро да се избавят от това уединение и да потърсят безопасната компания на други хора, затова се изненада, когато следващите думи се изтърколиха от устните му:
— Искаш ли да се разходим до реката?
Тя примигна с прекрасните си меденокафяви очи.
— С удоволствие.
Сякаш я бе поканил на чай с препечени питки.
Тя се плъзна през седалката. Той й помогна да слезе, после задържа ръката й. Беше малка, но силна, Кени потри мазола отстрани на показалеца си в дланта й. Бълбукането на водата сякаш ги мамеше, докато приближаваха към реката. Той чу цвърченето на катерица, зова на присмехулник и всякакви други горски звуци, но Ема мълчеше и като никога не раздаваше заповеди. Как така бъбрица като нея се бе умълчала точно сега? Безмълвието й го изнервяше и той заговори, без да се усети:
— Преди малко доведох тук Пити.
— Той успокои ли се?
— Да. – Кени се прокашля. – Двамата с теб трябва да поговорим.
— Със сигурност – наежи се Ема. – Смятам, че само можеш да си благодарен, че от тази грозна случка има поне едно хубаво нещо. Никога повече няма да се държиш така с него.
Хапливият й тон би трябвало да го вбеси, но вместо това Кени се почувства по-добре, дори почти се успокои. Тя отлично знаеше какво означава това момченце за него и колко много съжалява той за това, което му бе причинил. Въпреки това не му се искаше тя да си навири носа прекалено много.
— Момчетата трябва да се закаляват от малки, за да не се превърнат в женчовци.
Ема имаше нахалството да се засмее.
— Откажи се, Кени. Когато става дума за Питър, ти омекваш като восък.