Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Колебаех се дали да не се върна на Мон Терибъл с лопата, за да разровя както трябва гроба.
На следващия ден времето бе още по-отвратително, защото бе с няколко градуса по-студено и все още валеше онзи ужасен дъжд, преминаващ сегиз-тогиз в сняг. Трябваше да вървя два или три часа, и то защо?! Предишната нощ бях чегъртал и дълбал дълго земята около гроба. А и каква връзка можеше да има между тази колиба, гроба до нея и моето разследване?! Естествено – никаква. Накрая изпих едно кафе в Ендвил, най-близкото населено място, и почаках половин час, с надеждата времето да се поразведри. Без резултат. Малко преди обяд снегът по хребета заваля още по-силно, така че аз се прибрах в Париж.
И ето ти – нова задънена улица в моето разследване. Така си помислих, като разсъждавах върху тази нова следа, която би накарала Назим да вие от смях. Представяте ли си – да разравяш погребано куче! Тогава все още не знаех, но през този ден – на 23 декември 1986 година – бях направил грешка. Може би това бе единствената ми грешка за осемнадесет години! Но, бога ми, каква грешка! Можех да си намеря всякакви извинения: снега, студа, умората, лошия късмет, бъдещите саркастични забележки на Назим, но за какъв дявол! Аз, педантичният и методичен Кредюл, през въпросната сутрин не се изкачих отново горе, защото не ми достигна смелост да разровя докрай следата. Уверявам ви, че това ми се случи само веднъж, но точно тогава не трябваше да офейквам така...
Но май пак изпреварвам събитията. Простете ми. Значи така: беше 1986 година. Цената на сведенията за гривничката бе достигнала шестдесет хиляди франка. А на хоризонта не се бе показал нито един клиент... Продължавах упорито разследването, като правех всичко възможно да се преборя с първите признаци на умора посредством методично планиране на инвестициите по случая. Направих дълъг престой в Квебек, в Чикутими, за да се срещна с бабата и дядото по майчина линия на Лиз-Роз – семейство Берние. Нямаше особен смисъл...
Сред методично планираните точки бе и сближаването ми със семейство Витрал. Срещите с тях съвсем не ми бяха неприятни... Тогава Лили бе почти на шест години, а Марк на осем. Прекарах 21 юни 1986 година с тях... Беше ужасно горещо и тогава се състоя един от първите музикални празници за годината в областта. Лили изсвири две творби с оркестъра на Диеп върху специална естрада, издигната за случая на брега на морето, пред басейна. Момиченцето сияеше в красивата си зелена рокля и къдравите си руси коси. Беше най-младата участничка в празника, при това – от квартал „Поле“! После всички си похапнахме вкусни неща заедно пред подвижния ресторант на Никол. През онази вечер имаше голям наплив от хора. Никол Витрал ми се стори по-блестяща от всякога; бе горда от успеха на малката си внучка пред толкова много хора! Бе красива и почти щастлива – като соната на Шопен. Не я изпусках от очи, но тя не си даваше сметка за това, защото погледът ѝ бе вперен постоянно в естрадата, където Лили бе пожънала бляскав успех. Не загърна нито за миг изцапаната си престилка, за да скрие прекрасните очертания на гърдите си под финия корсаж.
Малко по-късно насядахме по тревата. Седнала на коленете ми, Лили дъвчеше палачинка. Попита ме как се казвам. Когато ѝ отговорих „Кредюл“, тя извика „Кредюл-Баскюл62“. Дали все още си спомняше за това, че от частен детектив се превърнах в люлка за момиченца... Марк седеше до нас и искаше да се върне у дома си в „Поле“. Същата вечер бе четвъртфиналът от Световното първенство – мачът между Франция и Бразилия. Нямаше нужда Марк да настоява много, защото аз също не исках да пропусна мача, а да го гледам с Марк, щеше да ми достави истинско удоволствие. Никол се съгласи да отведа момчето в „Поле“, а тя остана с Лили на плажа.
Вечерта бе невероятна...
Когато Платини изравни резултата малко преди края на полувремето, след като Стопира63 незабелязано ритна бразилския защитник, Марк и аз се прегърнахме. А Марк здраво стисна ръката ми, когато вратарят Жоел Батс64 спаси наказателния удар, изпълнен от Сократес65 петнадесет минути преди края. Истински шедьовър! Изревахме от негодувание, когато оня мръсник – съдията – не свири очевидния фаул срещу Белон66 по време на продълженията. А когато Луис Фернандес67 вкара гол с последния си изстрел към вратата, излязохме на улицата. И със съседите от улица „Пошол“ участвахме в такава фиеста, каквато не бях виждал през живота си!
1986 година... Кредюл-Баскюл... Франция отиде на полуфиналите заедно с тевтонците!
Е, признавам, че тази част от разказа ми нямаше особена връзка с разследването... Имаше ли още нещо за разследване? Тогава, през 1986 година, не вярвах особено в това...