Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб спря да записва. В задръстването по улицата едва пъплеше бял шевролет на ООН.
— Това е — доста рязко каза Карван. — Сега трябва да тръгвам. Но, мистър, йезидитите в центъра ми казват, че искаш да идеш и до Лалеш. Да?
— Да, искам! Но всеки твърди, че е опасно, и никой не иска да ме закара до там. Възможно ли е да се уреди посещение?
Карван се усмихна, докато дискретно дъвчеше още една маслина. Събра шепи пред лицето си, изплю костилката и внимателно я остави на ръба на пепелника.
— Аз мога да те закарам. Има фестивал. Не е толкова опасно.
— Кога?
— Утре. В 5 часа сутринта. Ще се срещнем тук, а после ще те върна. А после може да си вървиш и да напишеш за нас в популярния вестник „Таймс“ в Англия.
— Това е чудесно. Фантастично! Шукран! — благодари му на арабски Роб.
— Добре. — Младият мъж се пресегна през масата и стисна ръката на Роб. — Среща утре в 5 часа. Сега трябва спим. Довиждане.
Карван стана и изчезна в тълпите по напечената от слънцето улица.
Роб допи бирата си на голяма глътка. Беше щастлив. Дори би могло да се каже, че е много щастлив. Щеше да си довърши статията и да е първият чужденец, посетил свещената столица на йезидитите. „Наш човек сред култовете на Ирак“. Върна се в хотела почти на бегом, обади се на Кристин и развълнуван й разказа всичко. Гласът й звучеше притеснено, но и в същото време доволно. Докато говореха, Роб се излегна усмихнат на леглото. Скоро щеше да се върне у дома, да види дъщеря си и приятелката си, а работата му щеше да е успешно завършена.
На следващата сутрин Карван го чакаше до масичките на кафенето, както беше обещал. На улицата беше паркиран един раздрънкан пикап „Форд“, натоварен с арабски хляб и плодове в найлонови торбички.
— Плодове за фестивала — поясни Карван. — Хайде, няма много място.
В кабината на пикапа трябваше да се съберат трима — Роб, Карван и възрастен мустакат мъж. Шофьорът, както изглежда, беше чичото на Карван. Роб му подаде ръка.
— Тази година е катастрофирал само три пъти, така че би трябвало да нямаме проблеми — пошегува се Карван.
Пикапът излезе от Дахук и с трополене се насочи към планините. Пътуването беше дълго, а от друсането на Роб му се струваше, че ребрата и гръбначните му прешлени са си разменили местата. Но не даваше и пет пари, защото вече беше близо до целта си.
Пътят ги водеше нагоре през дъбови и борови гори. Докато се изкачваха, сивият утринен въздух стана по-чист, а слънцето се показа ясно и топло. Пътят хлътна в една яркозелена долина. Над бързия поток бяха се наредили бедни, но хубави каменни къщички. Изцапани деца се затичаха зад камиона и махаха. Роб също им махна и се замисли за дъщеря си.
Пътят продължи още по-далеч напред и вече се виеше като змия из планината. Карван каза на Роб, че тази планина е един от Седемте стълба на Сатаната. Роб кимна. Пътят минаваше през забързани рекички и пикапът едва се задържаше върху паянтовите дървени мостчета. Най-накрая внезапно спряха.
— Лалеш! — побутна го с лакът Карван.
Беше успял. Първото, което видя, беше странна сграда с конусовидна форма, а покривът й беше интересно набразден. Около централния площад имаше още подобни сгради, а самият той беше пълен с хора, които играеха, пееха и свиреха. Възрастните мъже вървяха отделно и свиреха на дълги дървени флейти. Роб слезе от колата заедно с Карван и се загледа в церемонията.
Загърната в черен плащ фигура излезе от едната сграда и се запъти към стройните редици каменни гърнета, в които играеха малки огньове. Зад нея вървяха мъже с бели роби.
— Това са свещени огньове — каза Карван, като сочеше жълтите пламъци в каменните гърнета. — Мъжете трябва да обиколят свещените огньове седем пъти.
Тълпата започна да се скупчва напред и да скандира.
— Мелек Таус! Мелек Таус!
— Разбира се, почитат ангела паун — кимна Карван.
Церемонията продължи. Беше живописна и странна, но и някак трогателна. Роб наблюдаваше обикновените зрители. След първоначалната суетня на ритуала много от редовите йезидити се пръснаха по близките полянки и по хълмовете над конусовидните кули на Лалеш. Хората вадеха хляб, домати, сирене и сливи и очевидно се готвеха за пикник. Слънцето се беше вдигнало високо в небето и дори на тази голяма надморска височина денят беше топъл.
— Всеки йезидит — започна Карван, — трябва да дойде до Лалеш в определен етап от живота си. Да дойде на поклонение пред гробницата на Шейх Мусафир. Той е основоположникът на йезидитските церемонии.