Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Щом излязохме, бяхме моментално последвани от малка групичка от стражите на кралицата. Сред тях беше и Арджун. Беше облечен по обичайния начин, само дето тази сутрин дългата му коса не беше пристегната назад с мурета. Обрамчваше лицето му и го правеше да изглежда доста по-млад. Запътихме се към място, откъдето южната кула се виждаше добре и ето че там, плющящо от силния вятър, ни очакваше знамето на Великобритания. По лицата на няколко от мъжете се отрониха сълзи.
Раджаси промърмори:
— Ей така, без бой, без капка пролята кръв…
— Точно както обичат да правят британците — отвърна с горчивина в гласа един от стражите.
Към Дурбар хол се бяха стекли хиляди жители на Джанси. Тълпяха се в залите на двореца и в мига, в който се появиха британските офицери, нашите войници едва успяха да запазят реда. В самата тронна зала бяха допуснати само съветниците на рани и най-важните официални лица на кралството. Ние поведохме рани през гневната блъсканица, а когато тя се отпусна на трона, залата изведнъж се изпълни с тишина, гъста и неподвижна като вода в езеро. Ние застанахме зад нея с ръце върху дръжките на револверите си в случай на избухване на безредици. Зад нас стражата на рани също беше в готовност.
— Народе мой — започна тя официалното си обръщение. — Майн Джани нахин доонги!
Тълпата отговори с енергичен възглас и британските офицери се спогледаха притеснено.
— Аз никога няма да ви изоставя! — закле се кралицата. — Ала днес покорно предавам управлението на Джанси на британците. Присъстващият тук майор Елис — посочи го — ще ви каже няколко думи от името на Британската източноиндийска компания. Майор Елис, моля да ни запознаете с информацията, която сте получили от генерал-губернатора на Индия, лорд Далхаузи!
Майор Елис се изправи от стола си и започна:
— Поданици на Джанси! — моментално беше прекъснат от викове. Рани вдигна ръка и в залата отново се възцари тишина. — Лорд Далхаузи, официален пълномощник на Британската източноиндийска компания, обявява кралство Джанси за британска територия! Кралицата на Джанси ще се настани да живее в Рани Махал, където ще продължи да бъде източник на вдъхновение за народа на Джанси!
Те свеждаха нашата способна кралица до нищожна марионетка! Рани можеше да запази своя елитен отряд Дурга дал и личната си охрана от стражи, но армията на Джанси вече не съществуваше.
— На рани ще бъде отпусната годишна пенсия, а осиновеният ѝ син ще получи наследство, чиято стойност още подлежи на уточнение.
И свали листа, от който четеше.
— И кога британците възнамеряват да уведомят рани каква ще бъде стойността на тази нейна пенсия? — попита съветникът шри Бхакти.
— Много съжалявам — изчерви се като домат майор Елис. — Това е единственото, което ми е известно!
Съветниците на рани скочиха до един на крака, но най-силно се разкрещя генерал Сингх:
— Ами Панч Махал? Какво ще стане с двореца?
— Следващата седмица в него ще се настанят британските офицери — отговори едва чуто майорът.
— В двореца, строен от предците ми?! — извика възмутен някой.
— Това е истинско безчинство! — изкрещя дори деванът.
А някой заплашително изрева:
— Това плаче за мъст! Война!
Рани се изправи и изрече:
— Ние ще се държим мирно и с достойнство. Изнасянето ще започне от утре.
И с това всичко свърши, и нашето кралство вече принадлежеше на британците.
Мнозина са ме питали какво е усещането да се преместиш от бляскавия Панч Махал в Рани Махал. Представят си ужасни сцени, но както всеки, който е преживял неприятна промяна в живота си, знае, стига промяната да става постепенно, няма кой знае каква драма. Нещо ми подсказва, че именно с подобна цел британците отпуснаха на рани цели три месеца, за да се премести от единия дворец в другия.
Първоначално британците бяха забранили на рани да взема със себе си каквото и да било от движимото си имущество. Килимите, мебелите, даже изящният трон на раджата бяха сред нещата, за които британците имаха големи надежди да задържат за себе си. Обаче рани започна да пише молба след молба, докато накрая самият генерал-губернатор не постанови следното: „Извън властта на правителството е да се разпорежда с имуществото на покойния раджа, което по право принадлежи на осиновеното от него момче. Осиновяването е валидно за предаването на правата върху личното имущество, но не и за предаването на управлението.“
— Те наясно ли са изобщо с иронията на това, което са написали? — възкликна не гневна, а почти развеселена рани, докато баща ѝ четеше на глас писмото на лорд Далхаузи. — Значи, когато става въпрос за права за наследяване на собственост, осиновяването е законно, но когато се касае до унаследяването на трона е незаконно!