Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Последната кралица на Индия
Последната кралица на Индия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната кралица на Индия

Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:

Сита: Беше отдавна, когато бях малка и живеех в малкото кралство Джанси, чиито владетели бяха махараджа Гангадхар и рани Лакшми… Станах дургаваси — войник в Дурга дал — елитен женски отряд на нашата рани, състоящ се от най-доверените стражи на господарката. И ако някой ме пита кой е върховният господар в двореца, за мен е само и единствено рани Лакшми — Последната кралица на Индия!1840 г., ДжансиСита Бхосале е новата дургаваси на рани Лакшми. И двете от малки са обучавани като момчета от своите бащи не само в бойни умения, а и да защитават честта и живота на поверените им хора. С всеки изминал ден бременната кралица се доверява все повече на Сита, но не може да ѝ повярва, че трябва да се пази от най-близките си.Всички се надяват, че рани Лакшми ще роди момче, защото новият закон на Британската източноиндийска компания не позволява тронът да се унаследява от жени и ако няма наследник, властта преминава в ръцете на англичаните. По този безкръвен начин голяма част от индийските кралства вече са паднали под властта на Британската империя.Единствено кралството Джанси дава изненадващ и неочакван отпор. Рани Лакшми отказва да се предаде на империята, решена да защити земята, която обича. И когато не успява с дипломатически ходове, повежда народа си в битка…Всички ще умрем някой ден. Но някои от нас имат големия късмет да загинат, борейки се за справедливост!Роман за живота и драматичната съдба на рани Лакшми, Непокорната кралица — символ на борбата на индийците за независимост и свобода.Мишел Моран е автор на седем исторически бестселъра, преведени на повече от 20 езика. Родена е в Южна Калифорния, магистърска степен получава от Клермонт Греджуът Юнивърсити. Шест години е гимназиален учител, а през летните ваканции пътува по света и работи като доброволец на археологически разкопки, което ѝ дава идеи за историческите романи. През 2012 г. се омъжва в Индия и там черпи вдъхновение за „Последната кралица на Индия“. Живее със съпруга си и двете им деца в САЩ.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 137
Перейти на страницу:

Авторът на древния текст „Йогататва Упанишад“ е смятал, че без практикуването на йога е абсолютно невъзможно да освободим атмана. Атман, разбира се, е душата. И точно както каза рани, ние сме толкова превити под товара на ежедневните си тревоги, че мнозина от нас вече не са по-различни от зверовете. Крачим през света, за да ядем и да пием, и почти не се вълнуваме от целта си в този живот. А някои от нас и като зверове не са особено умни. Просто пристъпваме тежко по пътя си, заробени от някакъв ужасен господар или от работата. Целта на йога е да промени всичко това, да напомни на човеците кой от тях е заприличал на вол, така че да им помогне, ако ще и само за няколко минути на ден, да се отърсят от робията и хомота си. Да напомни също така, че като укротим умовете си, можем да укротим също така алчността, глада и желанията си.

Всичко това, разбира се, звучи много хубаво. Но теорията на йога и нейната практика са много различни неща. Едното е лесно за научаване, другото изисква много време и отдаденост.

Накрая даже Мандар, която беше изразила най-силно презрението си чрез смях, когато рани реши, че трябва да започнем йога, стана видимо по-спокойна. Ала йога не е в състояние да промени реалността. Така на пети декември пристигна писмото от майор Елис — на Джанси наистина му предстоеше да бъде анексирано от Британската източноиндийска компания. А после, по съвет на майора, рани подаде молба. Отговорът от Англия пристигна на двайсет и четвърти февруари. Донесе го бащата на рани, в библиотеката, където аз и Каши седяхме заедно с кралицата и сина ѝ. Моропант се отпусна до дъщеря си на широката оранжева възглавница и я зачака да го прочете.

Следях изражението ѝ. Новините очевидно бяха лоши. А после тя рече:

— Каши, би ли отнесла детето в моите покои? — а след като те излязоха, тя добави: — Дават ми три месеца да си събера багажа и да напусна двореца.

Когато забеляза объркването по лицата ни, тя ми подаде писмото и ме помоли да го прочета на глас. И с всяка следваща дума светът под мен се изплъзваше все повече и повече, като че ли ръката на Брахма издърпваше земята изпод краката ми. Рани имаше три месеца, за да се премести от Панч Махал в по-малък дворец в подножието на хълма. Британската източноиндийска компания беше нарекла евфемистично този дворец „Рани Махал“ и обещаваше да ѝ отпусне годишна издръжка, която щяла да бъде достатъчно голяма, за да поддържа „подходящо по размери домакинство“.

— А какво ще стане с народа ни? — попита рани. В очите ѝ имаше сълзи, но те се задържаха на ръба на очите ѝ и отказаха да паднат. Стисна устни и аз проследих посоката на погледа ѝ към знамето на Джанси — литавра и метличка чаури върху червен фон. — Утре там ще бъде британското знаме — прошепна, изправи се и отсече: — Утре ще изпратя молба до самия генерал-губернатор на Индия!

Това беше човекът, избран от ръководството на Компанията да надзирава делата ѝ в Индия, като изборът му зависеше и от одобрението на британската кралица.

Никога досега не се бях чувствала нито толкова бясна, нито толкова уплашена. Но какво даваше право на тези чужденци да унищожават нашето кралство? Та нашият народ живееше тук от пет хиляди години, а сега някаква търговска компания щеше да решава съдбата му!

— Трябва да подтикнем сипаите към бунт — обади се бащата на рани. — Крайно време е!

— Не и ако съществува и най-малкият шанс Британската източноиндийска компания да се вслуша в гласа на разума! — отвърна тя.

* * *

Тази нощ аз лежах будна в леглото си и мислех как нашият дургавас съвсем скоро щеше да принадлежи на британците. Стените, килимите, леглата, в които спяхме, даже малките масички, пред които отправяхме молитвите си към Дурга. Опитах се да си представя как ли се чувства рани, лежаща в стаята, където беше прекарала всеки свой миг, откакто беше навършила четиринайсет, знаеща, че съвсем скоро някакъв чужденец щеше да превърне тази стая в свой дом. И всичко това само защото тя беше имала нещастието да изгуби съпруга и сина си.

Когато на следващата сутрин слънцето изгря, не изчаках да чуя войнишките рогове, призоваващи войниците за проверка и вдигане на знамето. В мига, в който слънцето си проби път през прозорците, аз вече бях готова и увита в най-дебелия си шал.

— Къде отиваш? — попита Джалкари.

— Искам да го видя с очите си — още няколко жени освен мен също се обличаха. Мандар, Хира, даже Раджаси. Джалкари седна в леглото. Аз грабнах сгънатата ѝ ангарка от раклата ѝ, подадох ѝ я и подвикнах: — Хайде, бързо!

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)