Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Освен ако не съм в дълбоко заблуждение, уважаеми колеги – рече той, – онова, което виждам върху кожата на тази Женска, не е нищо друго освен карта на Мочурището.
Исках да отвърна подобаващо, да го питам откъде знае, че това е Мочурището, но каменните изражения на присъстващите ме лишиха от дар слово. Дори само близостта на Тансий ме караше да занемея. Той приближи и огледа ръката ми. После полека вдигна нагоре и другия ми ръкав.
– Имаш ли по себе си и още рисунки, Вега? – Гласът му бе изпълнен с разочарование, сякаш считаше, че съм го предала.
Погледът ми се замъгли и осъзнах, че няма смисъл да лъжа.
– Да, върху краката и корема.
– И откъде са се взели? – попита Моригон, която не откъсваше очи от мастилените линии. Изразът и на искрена изненада бе съкрушителен за мен.
– Прекопирах ги от един пергамент, който Куентин Хърмс ми остави. Преди да изчезне.
– И ти каза, че той сочи пътя през Мочурището?
– В известен смисъл, да.
– Къде е пергаментът сега?
– Изгорих го.
– Но едва след като е прерисувала картата върху собствената си кожа – намеси се Кроун. – Защо ще го прави, ако не с някакъв замисъл, несъмнено насочен срещу интересите на Горчилище?
– Не е вярно – извиках. – Изобщо не съм имала намерение да я използвам.
– Защо тогава си я запазила?
Въпросът идеше от Моригон. Погледите ни се срещнаха и аз реших да кажа истината.
– Защото показва път към място, различно от тукашното.
– Самопризнание! – викна Кроун. – Тази Женска на практика си призна, че работи с Кръвниците.
Моригон отмести от мен погледа си, изпълнен с дълбока тъга, и се обърна към Тансий:
– Мисля, че вече чухме всичко, което ни е необходимо. Ще проведем обсъждания и после ще обявим присъдата си.
Исках да й изкрещя да не го прави. Че съм невинна. Че не са изслушали всички подробности. Но премълчах. Знаех без всякакво съмнение, че каквото и да им кажа оттук нататък, то няма да промени нещата.
– Междувременно тя няма да бъде заключвана във Валхал – продължи Моригон. – Ще бъде отведена в дома си и държана там под стража.
– Но тя е предател! – извика позеленял Кроун. – Положително ще опита да избяга и да избегне правосъдието за пъклените си дела. Нали има върху себе си карта. Ще я използва, за да...
– За, да какво, Кроун? – прекъсна го тя. – Да прекоси Мочурището? Една Женска на четиринайсет Сесии? Та тя няма да оцелее там и две минути. Всички знаем какво има вътре, включително и Вега. Освен това съществуват и други основателни причини да не напуска Горчилище. – Последното бе съпроводено от многозначителен поглед към мен.
Кроун понечи да каже още нещо, но Тансий предотврати нов словесен изблик.
– Аз подкрепям мадам Моригон. Вега ще изчака присъдата в своята къща, като пред вратата и ще бъде поставена охрана. Но преди това някоя от служителките на Съвета ще се погрижи да... да измие от нея тези... рисунки.
Моригон кимна на една Женска, която стоеше край входа на залата. Тя приближи и ми даде знак да я последвам.
– Настоявам на всяка една крачка да я съпровожда охрана – обади се Кроун.
Тансий изгледа колегата си така, сякаш му идеше да го удуши.
– Силно се съмнявам Вега да успее да избяга от сградата на Съвета. Но ако проявяваш желание, можеш сам да стоиш пред банята, докато вътре се провежда, хм... миенето.
Другият направи възмутена физиономия, но не направи опит да ме последва.
Тансий постави длан върху инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на огромен меч, който едва сега забелязах да лежи на масата пред него.
– Съветът ще се заеме със случая на Вега Джейн незабавно.
На излизане извърнах глава да видя него и Моригон. Никой от двамата не ме поглеждаше.
Отведоха ме в банята, където служителката затърка мастилените линии по мен така енергично, че цялата ми кожа се зачерви. Стисках зъби, докато рисунките, които бях крила толкова дълго, изчезваха безвъзвратно в канала. Вече по тъмно ме докараха в къщата ми, пред чиято врата стърчеше на пост доволният Нон.
Изпънах се уморено върху леглото и се зачудих каква съдба ме чака занапред.
Щяха ли да ме екзекутират?
Или да ме затворят за дълги Сесии във Валхал?
Дали бе възможно да ме оправдаят?
Но мисълта ми се връщаше най-вече към екзекуцията.
Досега бях присъствала само на едно обезглавяване – на Мъжки, убил своята Женска без всякаква друга причина, освен проклетия си характер. По мнение на Съвета деянието бе преднамерено. Също така той се нахвърлил и на Младоците си, които се отървали като по чудо, и то благодарение на намесата на съседите. Цяло Горчилище бе задължено да присъства на събитието, което се състоя на централния площад.