Довършителката

Останахме само аз и Съветът. Вдигнах поглед към членовете му, а те ме огледаха в отговор. Чувствах се като трепереща мишка, притисната в ъгъла от Гарм.

– Моля задържаната да седне, докато се четат обвиненията срещу нея – каза Кроун.

Седнах, като тайно подръпвах надолу ръкавите на ризата и се мъчех да спра сърцето си да не изскокне през гърлото ми. С крайчеца на окото си видях Лейдън-Тош, застанал в ъгъла на залата. Той не гледаше към нищо и никого. Зачудих се защо изобщо е тук, докато не сведох очи към колана му.

Там, в специално изработен калъф, висеше широка секира.

Обърнах се обратно към Съвета, докато страхът бавно ме обхващаше с ледените си пипала.

Джурик Кроун се изправи и разгъна руло пергамент. Обходи останалите членове с тържествуващ взор, който, поне според мен, се задържа най-дълго върху Моригон.

– Тази Женска, Вега Джейн, вече отдавна погазва законите на Горчилище – започна. – Разполагам със сведения от Какус Луун и неговия син, Клетъс, както и от Нон и Роман Пикус, доказващи, че досега го е правила, без да понесе съответните последствия.

– Днес сме се събрали по друга тема, Джурик – прекъсна го Тансий. – Нека се съсредоточим върху нея.

Кроун кимна и хвърли поглед към пергамента.

– У обвиняемата Вега Джейн бе открита една книга. – Той се пресегна и я вдигна високо, та всички да я видят добре. – Тази книга дава детайлни описания на съществата, обитаващи Мочурището, както и в някои случаи на начините за справяне с тях. Посочват се също конкретни твари, които биха могли да са от полза на онези, целящи да пресекат въпросната територия. Като например... – Той направи пауза, но аз знаех точно какво ще последва и промълвих тихо думата още преди да я е произнесъл.

– Кръвниците – довърши Кроун.

Сред присъстващите се разнесоха сподавени възгласи. Забелязах, че единствено Тансий и Моригон не се присъединяват към тях.

Тансий се взираше в една точка някъде над главата ми и само от време на време свеждаше очи към мен.

Моригон сякаш изобщо не ме забелязваше. Това също не ми се стори добър знак.

– Няма друга мислима причина тази Женска да укрива подобна книга – продължи Кроун, – освен за да съдейства на враговете на Горчилище. А единственото подобаващо наказание за такъв предателски акт... – тук той се обърна многозначително по посока на Лейдън-Тош – е екзекуцията.

Преди да седне на мястото си, огледа всички членове на Съвета подред, като запази най-унищожителния поглед за мен.

Тансий се изправи и каза:

– Благодаря ти, Джурик, за твоя обичаен, хм... енергичен разбор на фактите. – После взе книгата и се обърна към мен.

– Откъде се сдоби с нея, Вега?

Озърнах се, неуверена какво трябва да правя. Накрая станах на крака.

– Намерих я в къщата на Куентин Хърмс.

– Та ти никога не си влизала там – провикна се Кроун.

– Напротив. Дори видях и теб вътре.