Довършителката

– Здрасти – прозвуча гласът на Адара, доловил приближаването ни.

– Здрасти – отвърнах аз.

– И кой идва например? – попита пернатото.

– Например идва Вега Джейн.

Адарът се изправи и наду широките си гърди.

– Ааа, Ве-Вега Джейн. П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн. Н-н-най красивата Ве-Ве-Вега Джейн. – Звучеше точно като Делф от времето, когато заекваше.

– Млъкни, смахнато пиле, докато не съм ти извил врата и не съм те пъхнал в котела за вечеря – скастри го Делф. Въпросът бе там, че Адарите повтаряха само онова, което са чули. Значи някой трябваше да му е казвал тези думи.

– П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн – повтори за последно той, хвърли навъсен поглед на стопанина си и пъхна глава под крилото си, за да спи.

Още стоях удивена от случилото се, когато усетих някакво движение зад гърба си. Едва имах време да се обърна и да видя Делф, който се носеше към мен като хала. Изпищях и вдигнах ръце пред лицето си. В следващия миг той ме блъсна, отлепи ме от земята и ме вдигна над главата си. Тъкмо се канеше да ме смаже в дънера на едно дърво, когато внезапно спря и вирна глава към мен.

– Какво те прихвана, Делф? – изпъшках аз отвисоко.

Той бавно ме постави върху нозете ми.

– На Дуелума нямаше да те оставят така. Никой не го е грижа кое е честно и кое не. Трябва винаги да си готов, защото удари ли гонгът, противникът не чака. Хвърля се отгоре ти, грабва те като наръч сено и те запокитва срещу най-твърдото нещо, което му попадне. Тогава няма вече ставане. Повярвай ми, аз самият го направих предния път с онзи дебелак Нон. После му държа влага седмици наред.

Погледнах грапавия ствол на дървото, после отново Делф и потреперих.

– Добре, схващам идеята. И сега какво?

– Сега ще се бием. – Той отстъпи няколко крачки назад и се приведе. – Представи си, че съм Лейдън-Тош.

– Лейдън-Тош? Та той е по-стар от двайсет и четири Сесии. Няма право да участва в Дуелума.

– Да, но е заявил, че е само на двайсет и три – сви рамене Делф.

– Глупости на търкалета.

– Ще участва и толкова, Вега. Приеми го.

– Няма ли съдии на този турнир?

– Има, разбира се, но толкова се боят от него, че никой не смее да спори за възрастта му.

– Ама че нагласена работа – не преставах да фуча аз. – Добре, кой още ще се състезава?

– Нон. Ран Дигби. Клетъс Луун. Който се сетиш.

– Но никой не е едър колкото теб.

– Повечето не са. Но нещата не опират само до ръста, Вега Джейн. Има дребосъци, които са бързи, коварни и удрят като чук. Ето, мен например едва не ме надви един, който ми стигаше едва до кръста.

– Как?

– Хвърли ми пясък в очите, а после ме халоса с парче дъска, което беше скрил на арената.

Очите ми щяха да изскочат.

– Нима това е позволено?

– Вега Джейн – погледна ме съчувствено Делф, – ти не си ли присъствала на Дуелуми?