Довършителката

Постепенно нощта избледня до сиво, после небето на изток се оцвети в розово, а накрая в златисто, възвестявайки изгрева на слънцето. Настъпването на деня ме изпълваше с ужас, по напълно обясними причини. За щастие отново се унесох в сън, който даде малко отдих на изтощените ми тяло и дух. Когато се събудих, Горчилище вече бе обляно от светлина. Часът вероятно наближаваше осем. Стомахът ми къркореше и се зачудих дали тук случайно не сервират закуска. Тази сутрин нямаше да ходя в Комините. Надявах се някой да е казал на Домитар какво се е случило. Вероятно за капак на всичко щяха и да ме уволнят.

Но тогава се сетих за думите на Кроун.

Наказанието, което ме чакаше, бе смърт. Нямаше защо да се притеснявам за скромната си надница.

Тогава видях да се приближава една едра фигура.

Беше Делф, придружен от Хари Две. Шук незабавно взе да ръмжи. Нида излезе и му препречи пътя.

– Хайде върви си, нямаш работа наоколо. И кучето също.

– Искам да говоря с Вега Джейн – рече твърдо Делф.

– Разговорите със затворниците са забранени. А сега да ви няма. – Нида взе да потупва с тоягата по дланта си.

– Веднъж ти спасих живота, Нида – не отстъпваше Делф. – А сега ми отказваш дребна услуга?

Ниският, набит Нида се взря него. Личеше си как в главата му се борят противоречиви мисли.

– Пет минути, не повече – рече накрая. – И можеш да считаш, че сме квит.

После отстъпи встрани и подсвирна на Шук, който спря да ръмжи и приседна до него. Делф и Хари Две доближиха вратата на клетката. Аз начаса се хвърлих към решетките.

– Делф, трябва да ми помогнеш.

– По какви скалъпени обвинения им е хрумнало да те затворят тук, Вега Джейн?

– Намерили са книгата за Мочурището – промълвих тихо, свеждайки очи.

Той прехапа устна и хвърли неспокоен поглед към Нида.

– Кроун твърди, че съм предателка – продължих. – Че книгата била предназначена да послужи на Кръвниците да ни нападнат.

– Глупости.

– Знам, Делф. Но според него присъдата, която ме очаква, е смърт.

Лицето му пребледня от уплаха, но положително нямаше как да е по-уплашен от мен. Надали бях изпитвала такъв страх дори и когато ме гонеха Джабитите. Знаех, че Кроун с удоволствие би вдигнал и сам брадвата над главата ми. В Горчилище рядко ставаха екзекуции и никак не ми се щеше следващата да бъде моята.

– Как разбра, че съм тук? – попитах.

– О, мълвата се носи бързо.

– Казваш, че си спасил живота на Нида?

– Да, преди няколко нощи. Малоумникът Клетъс Луун беше на патрул заедно с другите Жандарми и го взе за някакво чудовище. Аз случайно минавах оттам и го видях, че се прицелва с мортата. Сграбчих Нида и го съборих на земята точно преди изстрела. Куршумът проби дупка в едно дърво вместо в неговата глава.

– Ясно – рекох, но мислите ми вече бяха ангажирани със собствените ми премеждия.

– Ти не си виновна в нищо, Вега Джейн. Ще излезеш оттук, преди да си усетила.