Довършителката

– Падането не е загуба, Вега Джейн. Вярно, другият ще продължи да те рита и да скача върху теб. Може доста да те заболи – добави ненужно. – Но чак когато вдигнеш две ръце във въздуха, означава, че си се предал и той няма как да те бие повече, без да бъде дисквалифициран.

– Аз не мога да се предам, Делф – рекох с известно съжаление.

– Не е и нужно, защото ще паднеш по специален начин. Ето така. – Той легна по гръб, с присвити към гърдите колене. – Щом те види на земята, почти всеки ще се подлъже и ще се нахвърли да те довърши. Ти обаче ще го изчакаш да доближи съвсем и после – хоп!

Делф разгъна нозе с такава сила, че неволно отстъпих назад, макар да нямаше никаква опасност да ме удари. В следващия миг, вече отново изправен, подскочи във въздуха и се стовари с подметките си върху гърдите на въображаемия опонент. После се хвърли на земята, нанасяйки удар със сгънатия си лакът, който спря на сантиметър над пръстта.

– Това тук е гърлото на противника – каза. – Улучиш ли го там, му спираш дишането. Той припада, а ти печелиш и отиваш на следващия рунд. Чиста работа.

Усетих как собственото ми гърло се свива.

– Но ако не може да диша, няма ли да умре? – попитах прегракнало.

– Е, повечето Уъгове се свестяват сами след минута-две – отвърна той, като стана и отупа дрехите си от прахта. – А наоколо има и Знахари, в случай че на някой му потрябва малко помощ. Обикновено няколко удара по гърдите вършат работа. Ако не – правят му малък разрез на гърлото, за да влезе въздух. После белегът почти не личи, а и не тече кой знае колко кръв.

Обърнах се и изпразних в храстите скромното съдържание на стомаха си.

Миг по-късно усетих едрите ръце на Делф около раменете си. Той ме придържаше, докато не спрях да повръщам. Избърсах уста и се обърнах към него почервеняла от смущение.

– Нямах представа, че Дуелумите са толкова жестоки. Направо съм удивена, че печелиш толкова много от тях.

– Не е нищо особено – рече скромно той, видимо доволен от похвалата.

– Сигурна съм, че трикът, който ми показа, ще е от полза. – Естествено, не го вярвах. Дори ако се качах на най-високото дърво и скочех оттам върху гърлото на Нон, сигурно щях само да го погъделичкам.

– Това е само началото, Вега Джейн. Има още много неща, които да научиш. А също така трябва да заякнеш.

– Аз съм доста силна.

– Не е достатъчно.

– Откъде ще намеря време да заяквам? По цял ден работя в Комините, а после ходя да помагам на Стената. Все някога трябва и да спя.

– Ще измислим начин.

– Кога ще разберем кои са противниците ни?

– Двойките за първия кръг ще се оповестят седмица преди началото на Дуелума.

Поработихме още малко върху различни хватки и движения, докато не капнах от умора. На тръгване отново минахме край Адара.

– Виж го само – казах на Делф.

– О, направо си взехме белята с него – изръмжа той, без да ме поглежда.