Довършителката

– Мога ли да вляза, Вега?

Кимнах и отстъпих встрани, за да я пусна.

Тя се отпусна тежко върху един от столовете, потисна прозявката си и потърка очи.

– Не си ли спала? – попитах.

Моригон поклати разсеяно глава. После забеляза Хари Две и го помами с ръка. Той доближи предпазливо и й позволи да го почеше зад ушите.

– Хубаво куче.

– Да, обича да ме разведрява – отвърнах, сядайки на леглото срещу нея. – Ще има ли възможност да го прави и за в бъдеще?

– Няма да те екзекутират, ако това имаш предвид – отсече без заобикалки тя. – Кроун се бори като дявол цялата нощ, но Тансий и аз успяхме да вразумим Съвета.

– Защо този Уъг ме мрази толкова много? Какво съм му сторила?

– Не става дума за теб – обясни търпеливо тя. – Той имаше зъб на дядо ти.

– Какво? – възкликнах изумено.

– Естествено, тогава аз още не членувах в Съвета, но баща ми бе негов председател – преди да го сполети неговата... – Тук гласът и заглъхна и тя помълча секунда-две, преди да продължи. – Дядо ти имаше радикални идеи, Вега – нямам нищо против да ти го кажа. Колкото до Кроун, той бе обикновен служител, но с амбицията да се издигне. А сега съм сигурна, че вече се е прицелил и в председателското място на Тансий.

– Алвис Алкумус да ни е на помощ, ако това стане – процедих ядно.

– И аз не мисля, че ще се справи много добре, макар да има своите силни страни и да е до болка предан на каузата за опазване на Горчилище.

– Но това още не обяснява защо е мразил дядо ми.

– Когато Върджил напускаше Съвета, мълвата бе, че Кроун ще застъпи вместо него. Но дядо ти нямаше високо мнение за способностите му и двамата се спречкаха жестоко пред очите на целия Съвет. Унижението за Кроун бе пълно, защото твоят старец не си поплюваше, а както мозъкът, така и езикът му режеха като бръснач. С други думи, направи опонента си на пух и прах и до голяма степен това стана причина мястото да бъде заето от друг. Минаха няколко Сесии, преди Кроун най-сетне да успее да влезе в Съвета, но докато е жив, ще вини дядо ти за това забавяне в кариерата си.

– И сега омразата му е прехвърлена върху брат ми и мен?

– Не, само върху теб. Дори и към родителите ти не е проявявал враждебност.

– Но защо ме е нарочил така? – попитах слисано.

– Наистина ли искаш да знаеш? – наклони глава тя с особена искрица в очите.

– Да, защо?

– Защото приличаш на дядо си, Вега – разля се усмивка по лицето и. – Много при това.

– Ти харесваше ли го? – Върнах се мислено към описанието на Делф за караницата в дома на Моригон преди изчезването на дядо ми.

– Уважавах го, което е повече от това. Върджил беше велик Уъгморт. Всички преживяхме голяма загуба с неговата... неговата...

– Случка – довърших фразата, която явно я затрудняваше.