Довършителката

– Никъде не е ходил – парира ме Кроун. – Кръвниците са го отвлекли.

– Но по онова време още не го знаехме, нали? Това бе обяснено на всички Уъгове едва по-късно, на събранието в Камбанарията.

– Тогава защо задържа книгата? – попита той с триумфираща нотка в гласа. – Защо не я предаде на Съвета?

– Бях уплашена – отвърнах.

– И от какво? – изръмжа Кроун.

– Че ще се случи именно това, което се случва сега. Знаех, че дори ако я предам ти, Кроун, ще намериш някакъв начин да ме изкараш виновна. Снощи, когато дойде да ме арестуваш, направо ми заяви, че ще бъда екзекутирана. Значи си го решил предварително. Къде е тук справедливостта?

Репликата ми постигна желания ефект. Сред присъстващите се надигна ропот, видях как неколцина от тях хвърлят на Кроун остри погледи.

Моригон и Тансий мълчаха, но личеше, че слушат внимателно.

– Нищо такова не съм правил – изфуча Кроун.

Сърцето ми биеше ускорено и ужас сковаваше крайниците ми, но гневът ми бе по-силен от страха.

– Тогава защо ме изведе от къщи в окови?

– Извел те е в окови?

Всички се обърнахме към Моригон, която бе вперила в Кроун изпепеляващ взор.

– Да – кимнах.

– Каза, че са те арестували снощи, Вега – намеси се Тансий. – Къде те отведоха?

– Във Валхал – отвърнах, гледайки към Кроун. – Прекарах там почти цяло денонощие, без храна и вода. – Е, Делф ми беше донесъл нещичко за хапване, но не намерих за нужно да го споменавам.

– Тогава трябва да си много жадна. – Моригон плясна с ръце и един от прислужниците бързо напусна залата. След минута се върна с поднос със студена закуска и гарафа с вода, които постави пред мен.

– От името на Съвета приеми моите извинения, Вега Джейн – продължи тя. – Никой Уъг не ходи във Валхал, ако няма предварително издадена присъда. Както моят колега Кроун отлично знае – добави с леден тон.

Кроун не отвръщаше нищо, а само седеше забил поглед надолу, несъмнено проклинайки неочаквания обрат на делото. Аз междувременно се нахвърлих на храната и водата с мисълта, че може би след броени минути ще ме пуснат да си вървя. Тогава забелязах, че на гарафата има малка пукнатина. През нея се процеждаше вода и мокреше ръкава ми, образувайки върху масата тъмна локвичка.

Съзерцавах я учудено известно време, преди да се досетя за източника й. Не бях чак толкова мръсна.

Дори не разбрах, че Кроун е до мен, преди да вдигна очи. Той погледна локвичката, а после мен. Преди да успея да реагирам, дръпна ръкава ми нагоре, разкривайки мастилените линии на картата, която бях нарисувала върху себе си.

– И какво, в името на Алвис Алкумус, е това? – изрева, като изви ръката ми така, че очите ми се насълзиха от болка.

– Кроун, пусни я веднага! – изправи се Тансий.

Моригон също стана от мястото си и бързо доближи към нас. Погледът и се плъзна по рисунките и видях, че се опитва да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото и.

Кроун ме бе пуснал, подчинявайки се на заповедта на Тансий, но ръкавът ми все още стоеше запретнат.