Внезапни завършеци

— Що за тайнствена красавица ще съм без тайни? — Карколф наведе назад главата на Шев и започна да попива раната. — Не беше нищо героично. Просто прошепнах правилните думи в подходящото ухо.

— Правилните думи в подходящото ухо променят света! Те са единственото нещо, което може да го направи. — Хоралд вдигна бутилката. — Сигурна ли си, че не искаш още?

Карколф въздъхна.

— О, добре, наливай, зъл негоднико!

— Ти ми опустоши къщата! — сопна му се Шев.

— Къщата ти? — Хоралд поклати глава, докато наливаше. — Стига, Шеведая, това са просто вещи. Винаги можеш да си вземеш нови. Трябваше да изглежда правдоподобно, нали? В смисъл, едва ли щеше да дойдеш, ако те бях помолил. И в онова листче не пишеше нищо за чаени сервизи. — Той тръсна бутилката точно като осприйски дегустатор на вина, за да изтръска и последните капки. — Проверих го предварително. Прочетох всяка формулировка.

— Ти и проклетите ти формулировки — промърмори Шев.

— С болка ще го кажа — рече Хоралд, — но синът ми Крендал беше шибан гаден идиот. Дори ме накара да се съмнявам, че е мой син, честно казано. Искаш ли чаша вино, Шев? Добро е. Осприйско. По-старо е от теб.

Шев вече имаше усещането, че е пияна. Затова отхвърли предложението.

— Аз няма да откажа — рече Джавра, изтръгна бутилката от ръката на Хоралд и я надигна, без да отмества поглед от него.

Дебелата ѝ шия потреперваше, докато преглъщаше, и тънка струйка потече по мръсния ѝ врат.

— Разбира се, заповядай — каза той, вдигайки миролюбиво ръце. — Чуй, не се и съмнявам, че всичко се е случило така, както винаги ми е казвала Карколф. Ти си се защитавала от някаква незаслужена гадост от страна на Крендал.

— Така ли си му казвала? — промърмори Шев и погледна накриво към Карколф.

— От години се опитвам да те оправдая.

И очевидно доволна от лечението, пъхна кърпата в джоба на Шев и го потупа с ръка.

— Аз не съм глупак — каза Хоралд. — Винаги съм знаел, че рано или късно, Крендал може да ми утежни живота. Най-вероятно си ме избавила от необходимостта сам да го убия.

Шев го зяпна.

— А?

— Все пак имам единайсет деца. Виждала ли си най-голямата ми дъщеря Лианда?

— Не мисля, че съм имала това удоволствие.

— О, ще ти хареса. Сега тя ми движи нещата в Уестпорт и е десет пъти по-мъжествена от Крендал. В моето положение трябва да поддържам имиджа на безжалостен човек. — Той погледна Шев толкова сурово, че тя отстъпи крачка назад. После се усмихна отново. — Но между нас казано, аз ти простих това убийство още преди години.

— Мамка му, можеше да ми кажеш!

— Е, нали трябваше да спечеля нещо от това? И което е по-важното, всички трябваше да видят, че съм спечелил нещо. В нашия занаят репутацията е всичко, Шев.

— Тогава… — Погледът ѝ прескочи от Карколф към Хоралд и обратно. Замъгленият ѝ разум едва сега започна да разбира какво става. — Какво означава това, по дяволите?

— О, да. Извинявай. Тук изобщо не става дума за теб, Шев. Нито за Карколф, макар че ми беше много приятно отново да те видя, скъпа. — Двамата с Карколф си кимнаха с уважение, като двама шампиони на квадратчета, които току-що са стигнали до реми. — Вие двете случайно се оказахте въвлечени. Както и аз всъщност.