Дребната старица, която наруши всички правила

Марта се престори, че не е чула тази злобна забележка, и се прокашля от дима.

– Това твоето пране ли е? – попита тя и посочи към една от машините, която беше стигнала до средата.

– Да, и мисля да не мърдам оттук, докато не свърши.

Марта се отправи към вратата, но Лиза не й позволи да излезе.

– В „Хинзеберг“ е като в аквариум, не мислиш ли? Куките могат да те видят навсякъде. Но не и тук. Нито тук, нито на душовете. Седни.

Лиза посочи към пейката до пералните машини.

– Мислех си да изляза и да изчакам, докато приключиш.

– Не, седни.

Отначало Марта се поколеба, но после отиде и седна.

– Да поговорим за картините. Мислех си за тях – каза Лиза и почисти едно парченце тютюн от езика си. – Една на Реноар и една на Моне. Това са доста пари.

– За човека, който ги намери, да.

– Престани вече. Къде са?

– Не знам. Успяхме да откраднем две от най-ценните картини в Швеция, а след това те изчезнаха, когато взехме парите от откупа. Чудя се дали няма някаква връзка – дали някой не ни е проследил, за да влезе в апартамента, докато ни няма.

Лиза направи крачка напред, за да застане точно до нея. Прекалено близо до нея според Марта.

– Добре, ти си нова тук, но явно не си разбрала каква е идеята. Тук правим всичко заедно. Хайде, казвай. Къде са картините?

– Бяха в апартамента, когато излязохме от хотел „Гранд“, а когато се върнахме, вече ги нямаше. Не знам нищо повече от това.

– В кой апартамент?

– Естествено, че няма да ти кажа – отговори Марта. – Освен това картините вече не бяха там.

– А, да. В такъв случай наистина няма значение.

– Точно така, разбира се – каза Марта и помълча малко. – Да, и аз се чудя какво е станало. Кой е влязъл в апартамента, за да ги открадне? Трябва да е бил някой, който е знаел, че сме ги маскирали.

– Как така сте ги маскирали?

– Трябваше да видиш на какво приличаха тези картини – каза Марта и не успя да сдържи усмивката си. – Добавихме им една шапка, платноходки и разни други неща, за да не се разпознават. Но въпреки това изчезнаха.

Лиза тръсна пепелта от цигарата си и силно дръпна от нея.

– Сигурно някой е разпознал картините и после ги е продал.

– Но кой? Нямаше ни само две вечери.

– Персоналът на хотела или някой от другите гости, разбира се. Освен ако някой просто не ги е разменил.

– Всъщност, когато се върнахме, на мястото им висяха две други картини – спомни си Марта.

– Ето, видя ли, че съм права?

– Но от полицията претърсиха целия хотел. И не откриха нищо. А ние наистина смятахме да върнем картините, когато получим парите от откупа.

– А получихте ли ги?

– Парите също изчезнаха – отговори Марта.

Тук й се наложи малко да промени истината, защото не й се искаше да казва, че част от парите бяха спасени и ги чакаха във водосточната тръба.