Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Към градските порти! — изрева дон Феранте на кочияша, надвиквайки хаоса наоколо. — Трябва да поемем нагоре по хълма, за да се отдалечим от града! — И посочи към величествената триумфална римска арка, под която бяхме минали на път за църквата „Сан Лоренцо“.
Земята пак се разтресе, а с нея — и моите ребра. Когато се втурнахме към арката, върху каляската ни, подобно на копринен балдахин, се посипаха дребни камъчета. Пробиха покрива и заваляха върху главите ни, а двете с кралицата започнахме да се надпреварваме коя по-силно ще пищи. И въпреки всичко това верните ни коне продължаваха напред, заобикаляйки хора, мазилка и коленичили жени, които плачеха или се молеха насред пътя. Дори не си позволих да си представя какво ли бяха загубили. Знаех само, че трябва да стигнем до триумфалната арка и да избягаме от това място. Минахме покрай статуята на Стареца Нил — зарадвах се, че поне той бе оцелял след това бедствие, за да разказва за него още хиляда години. Изпратих му въздушна целувка, за да му благодаря за предишното предупреждение, обаче този път той мълчеше — и той бе онемял от ужаса, връхлетял тази морска цитадела. Но само като го зърнах, разбрах, че сме съвсем близо до градските порти. Каретите от сватбената процесия взеха завоя насред вихрушка от прахоляк, профучаха под арката и поеха нагоре. И изведнъж се оказахме далече от хаоса, високо на хълмовете, отново на твърда земя и далече от прокълнатия град под нас. Изненадах се, че слънцето продължаваше да свети над нас — като че ли бях очаквала и него да го няма.
Всички се заотърсвахме от камъчетата. От къдриците на брат Гуидо се сипна прахоляк, който обгърна главата му подобно на пушечен ореол. Докато продължавахме да се катерим по хълма, каляската ни най-сетне забави ход и се върна до обичайната си скорост. Гледката на зелените чинари и маслиновите горички като че ли поуспокои пулсиращия ми мозък. Когато ушите ми най-сетне престанаха да бучат, отворих уста и успях да изрека:
— Какво стана току-що? — оказа се, че гласът ми е подрезгавял от пищене. — Да не би някой да ни обстрелваше отдолу? Може би някакви скрити оръдия?
Дон Феранте се усмихна — очевидно фактът, че смъртта ни се размина на косъм, не му бе направил никакво впечатление.
— Не оръдия на човеците — старите богове бяха тези, които разтърсиха земята — поясни. — Чувал съм за подобни събития, но никога не бях предполагал, че могат да бъдат толкова силни. — Преспокойно бръсна прахоляка и камъчетата от бухналите си ръкави и погледна през прозореца към напълно разрушената брегова ивица под нас. — Римляните са смятали, че богът на моретата Посейдон е този, който клати земята, и че той причинява тези земетресения. Именно разместванията на земята са тези, които карат моретата внезапно да се оттеглят, а после отново така внезапно да се завърнат във формата на гигантската вълна, на която всички станахме свидетели.
— Искате да кажете, че подобно земетресение се е случвало и преди! — ахнах аз.
— Естествено — намеси се нетърпеливо брат Гуидо. — От Плиний например разбираме, че преди хиляда години в Неапол едно земетресение е прекъснало сценичния дебют на император Нерон като музикант. И след това Нерон си е мислил, че боговете са покосили таланта му.