Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Обърна се. Беше видял онова, което бяхме дошли да видим, и сега тръгна обратно, за да се върне в Неаполис, а оттам — в църквата „Сан Лоренцо“.
Което ще рече — при Прокажения.
Беше време да му кажа.
Сложих ръка на рамото му и прошепнах:
— Но не оттам!
И му разказах всичко — за предупреждението на Стареца Нил, за зловещия Прокажен край римската колона, за същия Прокажен в църквата над нас и за това, че ни преследва, че ни наблюдава неотлъчно изпод качулката си със своите сребристи очи.
А после за няколко удара на сърцето не се чуваше нищо друго освен шепота на вълните и стенанието на корабите, притискащи се един о друг. Накрая брат Гуидо заговори:
— Но дори и наистина да е бил там, кое те кара да вярваш, че именно той е източникът на всичките ни проблеми и че ни е следвал чак от началото?
— Просто го усещам — свих рамене аз.
— Но в това няма никаква логика! Казваш, че има заплашително излъчване, но забравяш, че такова впечатление може да оставя височината му, фактът, че е облечен в расо с качулка, бинтовете по него…
— Не, от очите му е! — изтъкнах.
— Да, казваш, че очите му имали странно излъчване, почти метално. Може и така да е, защото Господ ни прави много различни. Но поведението ти в случая е нелогично. Помисли само! Нямаме никаква представа каква работа има с нас този нещастник! Би могъл да бъде както враг, така и приятел. Досега не си говорила с него, нали?
— Разбира се, че не! — тръснах презрително глава. — Защото съм напълно убедена, че първият ми разговор с него ще ми бъде и последният!
Той хвана ръцете ми и аз едва сега осъзнах как се е смръзнала кръвта ми от мига, в който бях зърнала Прокажения.
— Лучана — започна, — да предположим, че си права. Да предположим, че този човек има враждебни намерения към нас. Но кои са господарите, които му плащат? Ако той наистина ни е следвал чак от Флоренция, то тогава как от известно време успяваме да играем успешно ролята на моя братовчед и неговата куртизанка? Ако този човек знае истинската ни самоличност, не мислиш ли, че досега би ни издал на нашия домакин?
Свих нацупено рамене и отсякох:
— Единственото, което знам, е, че ужасно ме плаши. И ако си толкова сигурен, че той не е заплаха за нас, то тогава защо още сега не излезеш горе в църквата и не се запознаеш с него? И защо не стиснеш прокажената му ръка?
— Не твърдя, че той не е заплаха за нас.
— А кой, според теб, уби Ена и Бембо, и брат Ремиджо край кладенеца, та дори и твоя чичо, а? — продължих вече разгорещено аз.
Той примигна и отвърна:
— Както добре знаеш, никога не съм твърдял, че във всички тези случаи няма нещо мътно. Както съм казвал и преди, смятам, че според някого ние сме научили тайната на картината, поради което сега ни иска мъртви.
— А какво тогава се е случило с онези убийци, а?
— Мисля, че ги изгубихме още по време на пътешествието до Неапол. Не съществува почти никакъв шанс да сме били последвани и по море, защото дори и ние не знаехме накъде пътуваме, а дори и някой все пак да бе успял да се качи на борда на флагманския кораб, той, както знаеш, потъна по време на бурята и никой не се спаси.
— Обаче останалата част от флота е пристигнала непокътната — махнах аз по посока на множеството кораби, закотвени пред нас.
Той ме погледна в очите. Неговите бяха потъмнели като небе преди буря.
— Добре тогава. Да предположим, че приема твърдението ти, че завръщането горе в църквата би означавало за нас сигурна смърт. Значи трябва да е по море. Можеш ли да плуваш?
— Разбира се — кимнах. — А ти?
— Не.
— О, по дяволите! — провикнах се възмутено. Сега обаче не беше време да разпитвам как един млад благородник е могъл да бъде отгледан в крайбрежен град и не се е научил да плува. Ала как да кажа на моя спътник, че предпочитам да се гмурна в морските вълни, които заливаха устието на пещерата? Че предпочитам лично да го пренеса през водите, вместо да се връщам горе, в мрачната църква, за да видя за пореден път сребристите очи на мистериозния Прокажен, който ни проследи чак дотук? — Ще се наложи да излезем през морето! — отсякох непреклонно. — Ако трябва, ще откраднем баржа или нещо подобно. — Обаче бягството оттам бе невъзможно. Гневните кобалтови вълни при устието на пещерата придобиха размерите на планини. Дори и да можехме да плуваме, те щяха да ни запратят към скалите и да ни убият. Заобиколихме поне хиляда кораба, но никъде не намерихме по-спокойни води. — В капан сме — промърморих мрачно.