Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Правилата за това последно състезание бяха следните: всеки от двамата противници трябваше поред да изстрелва по една стрела към мишена от сноп слама със забита отгоре глава на черен дракон от петдесет крачки разстояние. Когато донесоха мишените, откъм зрителите се чуха приглушени хихикания и мърморения, защото наистина бе доста дръзко да избереш за мишена герба на Сверкерите. Не бе никак достойно да се подиграеш по този начин с един победен неприятел.
Без да му се налага да полага големи усилия, монахът победи подред Стуре Йенсон, Торгилс и Фолке Йонсон. Трябваше повече да се постарае, за да се справи с Ерик, а когато дойде редът на Магнус Монешьолд си пролича, че е принуден да даде най-доброто от себе си, защото единият стреляше почти толкова добре, колкото и другият.
И двамата улучваха драконовата глава до деветата поредна стрела. На деветия път стрелата на Магнус прелетя малко встрани от мишената, а тази на монаха се заби в самия й център. Магнус отново улучи целта с десетия изстрел. Всичко вече зависеше от десетия опит на монаха.
Преди това брат Гилберт се обърна и каза нещо на Арл Магнусон, който отговори с поклащане на глава. После монахът заби стрелата си в центъра на мишената, побеждавайки по този начин с една точка повече най-добрия стрелец с лък в цяла Източна Готаланд, тъй като в Западна Готаланд имаше поне още един друг такъв, не по-малко добър.
При стрелбата с лък тактиката бе обратна на тази при надбягването с коне. Тук не бе изгодно да стоиш до последния момент без нищо да правиш. Напротив, можеше да се добие предимство, ако времето бъде използвано за тренировки с по-слабите противници преди решителния двубой. На брат Гилберт му бе достатъчен само един поглед към младежите, за да си извади заключение, по известен само нему начин, кои от тях са добри стрелци и кои не толкова, след което определи най-удобния за него ред на двубоите с тях.
— Този път, млади ученико мой, няма да можеш да спечелиш срещу стария си учител благодарение на силата на белите си дробове или на здравината на краката си — каза хитро усмихнат брат Гилберт, като същевременно предизвикателно опъна на няколко пъти тетивата на лъка си, докато Арн заемаше мястото си.
— Точно така — отговори Арн. — Бих предпочел да проведем двубой насаме, за да разбера наистина дали учителят е все така по-добър от ученика. А при условия като тези тук кой от нас иска победата?
— Магнус, синът ти, бе много разочарован от загубата, забелязах го, въпреки че я понесе рицарски — каза брат Гилберт. — Кое ще е по-добре? Да види баща си надвит от един монах? Или да види как той, баща му, взима победата, въпреки че винаги досега непрекъснато се е усъвършенствал в стрелбата с единствената цел да те победи, теб или твоята сянка? Той наистина стреля много добре.
— Да, видях го — съгласи се Арн. — Наистина много добре. Докъде ли би стигнал, ако ти му беше учител? И все пак не мога да преценя кой от нас двамата трябва да спечели, та Магнус да не изстрада победата му.
— Аз също — каза брат Гилберт, като се прекръсти, за да покаже, че оставя това деликатно решение на висшите сили.
Арн изрази мнението си с кимване, на свой ред се прекръсти и постави първата стрела върху тетивата на лъка си. Уцели долната част на драконовата глава. В това обаче нямаше нищо изненадващо, защото това бе първият му изстрел и трябваше да се цели или по-високо, или по-ниско, за да прецени качествата на лъка.
После брат Гилберт поведе в състезанието до седмия изстрел. До този момент и двамата улучваха точно средата на мишената и стрелите им се забиваха почти една върху друга. При седмия опит стрелата на брат Гилберт попадна в горната част на мишената, но все пак не толкова високо, колкото първата стрела на Арн — ниско, в долния край.
Горе, на стените, цареше пълна тишина, а младите участници несъзнателно се бяха приближили, за да виждат по-добре, и се бяха подредили в полукръг точно зад гърбовете на стрелците.
При осмия опит стрелите и на двамата се забиха в центъра на мишената. При деветия се получи същото.
Арн изстреля десетата си стрела. Въпреки че премина през украсата от разноцветни пера на други две, тя отново се заби в центъра на мишената. Сега вече всичко зависеше от последния опит на монаха.
Той дълго се цели и през всичкото това време се чуваше единствено шумът от крилата на прелитащите лястовички.
Брат Гилберт промени намерението си, отпусна лъка и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. После го вдигна отново и опъна тетивата към бузата си. И пак дълго се цели.