Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
Хамилтън: Кодово название Coq Rouge - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:

Шпионски трилър от автора на „Рицарят тамплиер”, който превръща собствения си опит и журналистическите си разследвания в изобличаващ роман от класата на Лъдлъм и Форсайт.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 179
Перейти на страницу:

В заключението на статията на израелския глашатай имаше няколко реда, които накараха Фристед да потърси дори червен молив, за да ги подчертае.

“Дори и палестинските терористични организации да са избрали предимно палестинци за жертви на терористичните си акции, именно в този омагьосан кръг се забелязват известни тенденции за това, че те възнамеряват да осъществяват деянията си чрез шведски престъпници или чрез един шведски престъпник” — съобщаваше за вестник “Експресен” високопоставен източник от СЕПО.

Фристед се замисли задълго. Освен очакваните очевидни дрънканици, при които наслуки се показваха различни групи и се обединяваха в обща армия, имаше и две странни новости. Първо, нямаше нито дума за това, че убийството на Фолкесон е свързано с този “план Даал”. Второ, намеците за шведски убиец сякаш се приписваха на “фирмата”, а не на традиционния източник на вестник “Експресен”.

Нещата изглеждаха зле. Някой настояваше упорито за шведски убиец и някой издигаше високо знамето на нов терористичен акт.

Фристед бе откъснат от мрачните си мисли от сина му, който този път влезе, след като преди това почука. Той, разбира се, също бе чел вестниците, но бе обърнал внимание на друг абзац, в който бе представен “списъкът на смъртниците” от конфискуваните материали и на общите обичайни лъжи.

— Твоята група ли залови онези от Сьодертеле вчера вечерта, когато те нямаше у дома? — попита го момчето.

— Да, ние бяхме. Нямаше обаче никакви бронежилетки, нито други глупости от този род.

— Тук обаче пише, че е намерен цял склад руски автомати, ръчни гранати и какво ли още не.

— Това, първо, не е съвсем истина, а и нали съм ти казвал да не вярваш на всичко, което пишат по вестниците за моята работа — усмихна се Фристед. — Второ, тези “ястреби” нямаха никакъв шанс, дявол да го вземе, дори и да не вярваш в това. Във “фирмата” ни има много компетентни в това хора.

Фристед се замисли над думите, казани току-що от самия него, но не стигна до никакъв определен извод. Този Хамилтън му харесваше, но имаше нещо странно, нещо, явно отблъскващо, в неговата лъскава и порядъчна външност.

Недоволният и изморен Апелтофт седеше зад бюрото си. Вече към средата на разследването кореспонденцията се състоеше от стотици писма. Предимството обаче се състоеше в това, че те бяха систематизирани хронологично в две папки, но представляваха значително затруднение за Апелтофт, защото основната част от тях бяха написани на немски.

Отначало той стоя цял час с речник в ръка, опитвайки се неуспешно да разбере съдържанието им. И въпреки че в края на краищата успя да схване чисто формалното значение на думите, то смисълът и връзките му убягваха. Тогава той промени рязко подхода си. Само за два часа състави списък на срещащите се в кореспонденцията имена и направи бележки в кои писма се срещат. Нека Хамилтън ги прекара през компютъра си и ако е необходимо, да се обърне към немците от Verfassungsschutz[66] и да провери дали някое ги интересува. Между другото, Хамилтън, изглежда знаеше немски език.

След като Апелтофт премина към купчината конфискувани шведски протоколи от събранията, той се почувства като Сизиф, търкалящ камъка нагоре в планината, защото, преди всичко, все още не виждаше смисъл от това.

Например, налице бяха чисто обективните причини за въоръжени акции, но липсваха необходимите субективни предпоставки, свързани в известна степен и с дипломатическата стратегия на ООП и с още неотстранените противоречия между дребнобуржоазните елементи в движението и онези, които застъпваха революционно-пролетарската линия.

“Би ли могла дъщеря ми да разбере това?”

Отначало Карл се опитваше да се заеме сериозно с информацията за журналиста Ерик Понти, събирана от “фирмата” почти двадесет години. Премина набързо през онези моменти, в които се съобщаваше или нещо малко неочаквано, или имаше само общи приказки.

вернуться

66

Verfassungsschutz — немската Държавна сигурност.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)