Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Изправих се рязко. През овалните прозорци се спускаха коси слънчеви лъчи. Примигнах и се взрях шокиран в тъмната фигура, приседнала на долната част на леглото. Наложи се да си потъркам очите. Сякаш отегчен, че е останал толкова дълго дълбоко в подсъзнанието ми, каубоят бе излязъл от черепа ми на утринната светлина.
— Спите като вилици — каза той, като надникна над събрания смачкан чаршаф в ръцете си и огледа голите ни тела.
— Лъжици — казах аз. Тъмната му синина беше започнала да избледнява до жълто. Опитах се да си спомня преди колко дни го бях фраснал с бухалката по окото.
Ева седна и покри гърдите си с ръце.
— Кой сте вие? — просъска тя.
Очите му се усмихнаха нахално. После се плъзнаха по голото й тяло без следа от срам.
— Хосе Лудвиг ван Бустаманте Алварес де ла Кадена — отвърна. — Приятел съм на този янки, твоя любовник.
Ева ме погледна ужасена.
— Джак, какво става?
— Не знам — казах.
Наблюдавахме го как завря приличния си на ястребова човка нос в смачкания чаршаф.
— Хммм — промълви, явно доволен. Качи крака си на леглото и небрежно се отпусна на лакът. Носеше черна копринена риза с дълги ръкави, черни джинси «Ливайс» и черни кожени каубойски ботуши. Като прибавим черната филцова шапка и черното тупе, човек можеше да си помисли, че черното е любимият му цвят. Сетих се за Гракхус и ми се прииска каубоят да е мъртъв.
— Какво правиш тук? — изръмжах.
Той кисело огледа драскотините по гърдите ми. Бяха почти толкова зле, колкото тези на гърба ми.
— И синьоритата ли се опита да ти каже нещо, а? — Усмихна се и ни показа счупените си зъби, нещо, което не бях видял при първата ни среща. Изглежда бяха резултат от нещастни случаи, като сблъсък с дулото на пистолет или пресечена траектория на юмрук с бокс. Острите отломки, странно избелени и ярки, блестяха като счупен порцеланов сервиз.
— Рок! — извиках аз и веднага се почувствах нелепо.
Мексиканецът пак се усмихна.
— Рок — повтори той. — Той беше едрият, нали?
— Изчезвай! — извика Ева и хвърли копринената си възглавница към него.
Той вдигна рязко ръка и възглавницата се набучи на ножа му, чието острие изскочи навън като сребърен пръст. Тръшна нанизаната възглавница на леглото и я притисна там неподвижна, сякаш чакаше животът да изтече от нея. След това извади безкръвното острие и го вдигна пред лицето си, полюбува се на отражението на лицето си и на гробището от зъби, което представляваше устата му.
— Какво искаш? — попитах.
Извърна лице към мен и усмивката му стана кисела.
— Искам oro, гринго. Златото.
Вгледах се в него малко по-дълго, отколкото трябваше, преди да проговоря.
— Не знам за какво говориш.
Той ми се ухили, след това протегна ножа и бавно го спусна на пода зад себе си. Чу се приглушен звън. Той вдигна светлосиния вързоп, разлюля го на острието и го сложи внимателно пред нас на леглото. Преряза възела и златните монети се разпиляха на копринения розов чаршаф.
Гледах го замръзнал и усилено мислех. Вързопът бе заключен в сейф в каютата на Белочек.
— Къде е Лео? — попита Ева с нарастваща паника в гласа. — Какво си му направил?
— Кажете ми къде е останалото злато — настоя той.
Чудех се какво му е казал Белочек и дали беше още жив.
— Това е всичкото — отвърнах. — Нямаме друго злато.
Той се усмихна. С умела обиграност започна да върти изскачащото от дръжката острие между пръстите си, правеше без усилие искрящи кръгчета с него, а очите му не се отделяха от моите.
— Не ти вярвам, гринго. Твоят брат друго ми разправяше.
Обзе ме внезапен гняв.
— Какво знаеш за брат ми?
— Знам какво ми каза. Че е намерил mucho oro.
— Брат ми е мъртъв — казах.
— Ти също — отвърна той, — ако не ми кажеш за златото.
Ева ме докосна по рамото.
— Джак…
Гледах го как върти смъртоносното оръжие.
— Изключителен талант си. Трябва да се пробваш при мажоретките.
Веднага спря да премята ножа и вдигна искрящото му острие.
— Да не ме наричаш педал?
Преглътнах.
— По-скоро женчо.
През малките му зъби като на пираня се процеди кратък взрив от смях.
— Харесвам те, гринго. Не искам да те убивам.
— Не се и налага — отвърнах. — Казах ти истината. Това е всичкото злато, което намерихме.
Вгледа се в мен, след това обърна мазния си поглед към Ева и произнесе последна заплаха:
— Надявам се, че не ме лъжеш, амиго. — С ловките пръсти само на едната си ръка сгъна ножа, стана рязко и бързо излезе.
Хосе Бустаманте Алварес както-там-му-беше-името претърсваше предните каюти, ровеше в шкафовете, чекмеджетата и багажните отделения и сътворяваше истинска бъркотия, докато с Ева се облякохме набързо и поехме внимателно през трапезарията, за да се изкачим към мостика. Навън беше светло и ставаше по-горещо с всяка изминала секунда. Всички облаци от предната вечер се бяха разпръснали и натрупали като отпадък на ръба на планината. Рок и Кенди седяха един до друг на страничната пейка от тиково дърво. Погледнаха ни навъсено, когато стъпихме на палубата. Белочек седеше приведен напред на боцманското място пред тях, ръцете му бяха вързани зад гърба, а устата му залепена със скоч. Зад него, накрая на палубата, седеше небрежно мъж с револвер в отпуснатата ръка.