Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Buenos dias, señor, señorita. — Посочи с револвера към пейката срещу Рок и Кенди и ни нареди на испански да седнем там. Погледнах към водата и видях тяхната яхта, закотвена на няколкостотин метра по-далеч. Беше голям, грозен пътнически крайцер, на чиято мачта с лилави наклонени букви пишеше «Орхидея». Точно зад човека с револвера във водата за нашата яхта бе вързана надуваема жълта лодка, която се поклащаше от вълните. На нея имаше миниатюрен външен мотор, но също така и две къси алуминиеви гребла. Сигурно са стигнали дотук с гребане, никой не ги беше чул. Белочек беше единственият вързан и със запушена уста, сигурно са го пленили пръв. След като бяха насочили пистолета към него, другите нямаше как да се съпротивляват. Дори Рок, «едрият», когото виждах, че вече се дразни от цялата работа.
Човекът с револвера ме гледаше втренчено, докато седях на пейката. Сините му очи блестяха зад присвитите клепачи. Между чорлавата брада и неподстригания мустак зърнах уста, чието ъгълче бе изкривено в някаква идиотска полуусмивка, сякаш се забавляваше с шега, която си беше само между нас двамата. Беше около петдесетгодишен набит мъж с отпуснато и обездвижено тяло, татуировки почти скрити в космите на ръцете му, силно потъмняло от слънцето обрулено лице, дълги щръкнали, пълни с косми уши. На лявото ухо имаше малка диамантена обеца с винтче. Капитанската шапка върху червеникавокафявите му къдри му придаваше вид на моряк мошеник, който е прекарал половината си живот в пренасяне на наркотици, а другата половина — в пристанищния бар. Развятата му бяла тензухена риза бе закопчана само по средата и разкриваше изпъкнало шкембе, а над него — буйни косми и дебела златна верига.
Безвкусната верига най-накрая ме подсети — рокерският бар, човекът с оръжието. Този моряк беше моят Тенеси Уилямс.
Извърнах се и видях, че Рок ни наблюдава. Хвърли поглед към Тенеси и ме погледна въпросително. Кимнах леко.
След това забелязах, че обездвиженият Белочек мести очи от единия към другия като замръзнал зрител на тенис мач. Не беше щастлив. Изваден насила от леглото само по боксерки, завързан като пленен крал за трона си и принуден да гледа унижението на двора си и разграбването на кралството. А сега седеше наведен напред, вратът му се уморяваше, големите му боси крака изтръпваха, едрото му тяло изскачаше от седалката, а абаносовото му теме светеше под жаркото слънце. Приличаше на разгневен гигант, на завързана природна стихия.
Хосе Еди-кой си се изкачи на палубата и извади малък златен часовник, закачен за тънка верижка. Отиде до Ева, завъртя дрънкулката и я хвана сръчно. Отвори капака, нави часовника и доближи стъклото до ухото си. Очите му светнаха.
— Стар е — каза, — но все още тиктака, нали? — Забеляза, че на вътрешната страна на капака има надпис. — Подарък от любовника, а?
— От майка ми — отговори троснато Ева.
Часовникът очевидно беше семейна реликва. Хосе затвори златния капак, пъхна го в джоба на ризата си и се усмихна предразполагащо.
— Gracias, señora. И благодарности за майка ви.
Тя му отвърна с леден поглед.
Той килна шапката си назад и обърса потта от лъсналото си чело с изпразнената светлосиня забрадка. След това върна шапката на мястото й, застана пред Белочек и го погледна, без да се усмихва.
— Не намерихте ли онзи гринго, а? Онзи Дан Дюран?
Съмнявам се, че Белочек би отговорил, дори и да не му бяха залепили устата.
— Вместо това сте намерили брата, а? — Той се обърна и ме погледна. — Или братът ви намери?
— Si. En Boca — добави Тенеси и се ухили. Ако се съдеше по струящото от него задоволство, той, или някой от неговите дружки, беше наблюдавал срещата ни на плажа.
— Mi amigo, Гонзало, — каза каубоят и кимна към Тенеси. — В Пуерто Валарта той много… как се казва? Exitoso. Много предприемчив, нали? Притежава не една, а две фирми за гмуркане.
— Cinco*! — поправи го Гонзало. Гордата усмивка се бе изтрила от лицето му.