Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
[* Cinco (исп.) — пет. — Б.р.]
— Dos* — настояваше каубоят. Те поспориха малко на испански. Доколкото разбирах, броят на фирмите за гмуркане, които той притежаваше, зависеше от това дали брояха хотелските им офиси за напълно отделни печеливши предприятия. Чух имената «Рамада» и «Холидей», както и «Мисмалойа», курорт, който забелязах от автобуса, докато пътувахме за Бока. Накрая спорът се разреши в полза на Хосе и той продължи да говори на Белочек.
[* Dos (исп.) — две. — Б.р.]
— Гонзало ми каза, че си отишъл в един от неговите офиси. Каза, че си купил кислородни бутилки. Питали са те къде ще ги носиш, ти не си отговорил. Казал си, че ще се гмуркаш за удоволствие. Да гледаш рибите. — Пресегна се към лицето на Белочек и започна да отлепва скоча от устата му. — Но аз не мисля, че искаш да гледаш рибите — добави.
Беше тежко за гледане. Белочек направи гримаса, но не издаде звук. Очите му не слизаха от очите на каубоя. На каубоя това май му харесваше.
— Капитане — каза той, след като отлепи напълно лентата. — Приятелите ти също като теб ми казват, че няма повече злато. — Ножът се появи в ръката му и острието изскочи от дръжката. Каубоят се наклони бавно напред, насочи дългото наточено острие към коленете на Белочек и го погледна с любопитство. — Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш още нещо?
Белочек погледна стоманеното острие. Беше 15 сантиметра дълго и сигурно достатъчно остро, за да пререже кост. Каубоят не беше едър, но беше стегнат и набит и от начина, по който дланите висяха от китките и по който жилестите му ръце бяха присвити в лактите, човек оставаше с впечатлението, че този мъж с мъртвешки очи, ястребов нос и вкус към траурните дрехи е способен на най-брутални жестокости. И че тук в открито море, където законът не го достига, с подкрепата на въоръжения мъж и без свидетели, които да чуят виковете, ако не броим белите колежанчета и красивите жени, той дори може да изпита удоволствие от действията си.
Кенди понечи да стане от мястото си.
— Лео…
Гонзало насочи пистолета си към нея.
— Señora… por favor.
Рок се изправи, аз също. Ева се протегна и ме хвана за китката.
Гонзало размаха оръжието си пред четирима ни и каза нещо разгорещено на испански.
Никой от нас не помръдна. Очите ни бяха фиксирани върху ножа на Хосе.
— Капитане?
Белочек бавно вдигна глава. Очите му потърсиха каубоя и се впиха в него с явно презрение. След това му каза точно какво знае.
— Има пет железни сандъка във вътрешността на развалината — каза. — В единия има златни монети и дузина кюлчета. Кюлчетата са още долу, а останалите сандъци са запечатани. Никой от нас не знае дали в тях има нещо.
Хосе не откъсваше очи от него. От гърлото му се изтръгна бавен стон. Стоеше изправен.
— Ние ще разберем какво има в тези сандъци, нали?
Белочек извърна поглед, без да отговори.
Хосе огледа изучаващо всеки от нас. Правеше ни психосоциален анализ. Накрая всичко се сведе до жената с големите цици и яркочервената коса.
— Ти — каза той и посочи Кенди с ножа. — Ти ще заведеш Гонзало до сандъците.
Гонзало веднага се заоплаква. Посочи мен и Рок и жално замоли Хосе на испански, очевидно не искаше да се гмурка за неизвестното съкровище в компанията на красива жена. Но Хосе беше непреклонен и те се караха яростно в продължение на цяла минута. По време на тази пауза забелязах, че Белочек и Кенди си разменят поглед. Той сякаш й казваше нещо с очи, нещо като: «Прави каквото ти казват, но не оставяй тези тъпаци да ни откраднат златото».
Накрая Гонзало отстъпи. Подаде пистолета на Хосе и като ругаеше под носа си, последва Кенди под палубата, за да си вземе принадлежности за гмуркане.
Белочек вдигна глава и хвърли изпепеляващ поглед на каубоя.
— Докога смятате да ме държите вързан за този стол? Казах ви всичко, което знам.
Хосе вдигна внимателно брадичката на Белочек с дулото на пистолета.
— Може да си ме излъгал — каза.
Не отмести оръжието и за миг ми се стори, че може да дръпне спусъка.
— Не го прави — извиках. — Каза ти истината.
Хосе веднага обърна пистолета към мен.
— А ти защо не ми я каза, гринго?
Пистолетът сочеше право към лицето ми. Виждах само черната дупка на дулото. Изведнъж осъзнах колко е лесно да убиеш човек. Достатъчно беше леко помръдване на пръста.
— А ти защо не ми каза какво си сторил на брат ми? — попитах.
— Брат ти — намръщи се той. — И той беше много предприемчив. Каза, че има купувач за бамбалача. Доверих му се. Но те взеха бамбалачата, а той ми загуби парите. После изчезна и се скри в планината. Когато се върна, каза, че знае къде има злато. Каза, че ще ни заведе там. Но излъга! — Ръката, държаща пистолета, затрепери и насиненото око премигна. Започвах да си мисля, че споменаването на брат ми беше лоша идея.