Обединени от божества

На места, в основата на издайнически кратер, Миранда зърваше нови стъпки. Мин все още летеше, далеч пред нея, търсейки. Пътеката ставаше по-тясна, завоите — по-остри. Разнесъл се иззад нея гръмовен звук й подсказа, че не бива да забавя ход.

Най-сетне Мин се спусна надолу и полетя пред носещата се бясно шейна. Бе открила нещо. Девойката стори всичко по силите си да не изгуби дракончето, а и по някакво чудо успя да преведе шейната си през редица все по-тесни разклонения. След като в даден момент се стесняваше до ширина, съвсем малко по-голяма от тази на шейната, пътят отново придоби нормални размери. В далечината, в края на дълъг, дълбок улей, издълбан в снега, Айви лежеше по очи. Миранда съумя да спре шейната. Слезе в улея.

Тялото на Айви бе горещо, почти парещо на допир. Значителна част от заобикалящия я сняг се бе превърнала на киша. Краищата на наметалото й бяха почернели и овъглени, а пък ботушите изглеждаха почти незасегнати. Едната й ръка все още стискаше сопата, чиято повърхност също бе почерняла. Миранда я обърна по гръб — лицето на малтропа се бе намирало в кухина, изглеждаща сякаш се бе стопила — а може би извряла. Кухината бавно се изпълваше с ледена вода. Айви дишаше, макар и слабо. Беше в безсъзнание.

Поизмокряйки се сносно, девойката я извлече до шейната. Развърза ремъците и свали каквито вързопи и торби бяха оцелели от пътуването. Мистериозната топлина, гряла до този момент малтропа, бързо гаснеше. Мокри до кости нямаше да оцелеят дълго сред студа. Миранда си послужи със знанията си по водна магия, изсушавайки дрехите им. Сетне дръпна грубото платнище, с което бе омотан товарът и го метна върху Айви.

Внимателно напрегна съзнанието си, търсейки някакви наранявания. По някакъв мистериозен, невъзможен начин, Айви бе непокътната. Единствено духът й бе изтощен. Само частица от могъщата същина се бе вкопчила в тялото. Но ако създанието се възстановеше, времето щеше да представлява достатъчен церител. Вече нямаше какво да прави, така че Миранда приседна на шейната, за да даде почивка на разбеснялото се сърце. Мин стоеше край нея. Девойката се опита да проумее какво се бе случило.

В рамките на един ден бе намерила един Избран и изгубила друг. Напусналата бе всичко друго, но не и онова, което Миранда смяташе за герой. Себеобсебена и вманиачена да изтъква превъзходството си, другата Избрана представляваше въплъщение на контрадикцията. Изглеждаше възрастна, а поведението й бе на малко момиченце. Привидно не знаеше и дума магия, а душата й бе достатъчно мощна, та да разкъса хватката на магьосника. Волята й изглеждаше слаба, а бе в състояние да принуждава останалите да изпитват емоциите й. Не бе могла да удари магьосника нито веднъж, а бе прекосила половината планински склон в течение на миг.