Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Хилавият мъж потърка лицето на Батман върху слабата си ръка. Райм видя част от друг герой на другата. „Защо точно тези два персонажа от комиксите? - запита се. Но после си каза: - Защо пък не?“

-      Имплантите са един вид крайна форма на модификация. В кожата се правят прорези и те се наместват в тях. Впослед­ствие раните се затварят и очертанията на буквите изпъкват под кожата. Не се срещат много често. Татуировките се правят на конвейер, както казах вчера. Всеки чиновник, пиар и адвокат може да се татуира. Ако искаш да си различен, прибягваш до импланти или скарификация. Кой знае какво ще измислят след десет години. Всъщност не искам и да знам.

-      Това подсказва ли ти нещо за извършителя? - попита Сакс.

-      Потвърждава това, което казах по-рано. Имплантите са рядкост тук. Не познавам никого, който да слага в района. На практика това е хирургическа процедура и трябва да имаш съ­ответната подготовка. Най-често се срещат в Средния запад, Апалачите, Западна Вирджиния и планините на Северна Каролина. Хората, които си ги слагат, водят по-алтернативен живот. Имам предвид по-алтернативен от мен - уточни Ти-Ти Гордън, татуировчикът литератор. - Аз лично не смятам, че придават мъжественост, но факт е, че жените много си падат по тях. Дос­та са опасни. Правят се от материали, при които няма голяма опасност от отхвърляне, но остава рискът от инфекция. Освен това могат да мигрират и тогава вече си загазил.

-      И освен това - намеси се Мел Купър, като гледаше мони­тора, свързан с хроматографа-масспектрометър - още повече си загазил, ако имплантите съдържат особено високи дози нико­тин. Както в този случай.

-      Никотин - измърмори Райм.

-      Това отрова ли е? - попита Пуласки.

-      О, да - обясни Купър. - Преди няколко години работих по един случай. Навремето никотинът се използваше много като инсектицид. Можеше да се купи концентриран. Убиецът в онзи случай се беше сдобил с известно количество. Решил да се отърве от майка си, за да гушне наследството, и тъй като тя пушеше, му хрумнало да ѝ сипе в храната. Беше умряла за половин час. Ако ѝ беше давал малки дози вместо една голяма, можеше и да му се размине. В кръвта ѝ имаше толкова никотин, колкото ако пушеше по осемстотин цигари на час и си беше облепила ръцете с пластири.

-      Каква е формулата? - попита Райм.

-      Това е парасимпатомиметичеи алкалоид. Съдържа се в растенията от семейство Картофови.

-      Имплантите не изглеждат големи - отбеляза Сакс. - Колко концентрирана е дозата?

Купър отново погледна спектъра и отговори:

-      Огромна. Ако беше имплантирал тези неща в дермата, жертвата щеше да умре до двайсет минути.

-      Боже мили! - възкликна фенът на супергероите.

-      Мъчителна смърт? - осведоми се Сакс.

-      Сигурно - небрежно измърмори Райм. Повече го инте­ресуваше произходът на уликата. - Откъде може да е взел им­плантите?

Гордън сви рамене:

-      Не знам някъде да се продават в района. Обикновено, ако искаш да си набавиш, поръчваш в Интернет.

-      О, не. Сигурно ги е купил от обикновен магазин. И е пла­тил в брой.