Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— И така – започна той със сериозен глас, – и двамата сте живи и здрави, тъй да се каже. Сега вече може би ще ми обясните защо трябваше да размърдам толкова много връзки, за да ви докарам дотук?

Чейс описа по-голямата част от събитията, Нина само вмъкваше по някое изречение от време на време, за да го допълни или поправи. Изглежда, той се съобразяваше с присъствието на бившия си командир и й отговаряше доста по-спокойно, въпреки че запазваше леко саркастичен тон. Нина доста време, докато разкажат цялата история, и когато приключиха, Мак се облегна назад в стола си със загрижено изражение на лицето.

Значи този тип Юен има тайна уранова Нина… – изръмжа той, шавайки с пръсти.

— И отвлече София – напомни му Чейс.

— Тя му е жена. Не знам дали е правилно да се нарече отвличаме, предвид обстоятелствата. Най-важното в случая е урановата мина. – Той се намръщи. – Предполагам си наясно, че не мога да направя нищо с информацията, която ми даде?

Чейс го погледна объркано.

— Защо не? Просто информирай ООН, те ще изпратят инспектори в мината…

— Проблемът не е в мината, Еди, а в теб! Ти си обвинен в убийството на министър, за Бога! Аз съм убеден в невинността ти – продължи той, като протегна ръка, за да възпре възраженията на Еди – но не мога да отида при шефа на САС с някаква странна история за уранова мина и древни ръкописи и да го накарам да започне разследване, при условие, че източникът на информацията ми е издирван за убийството на държавен министър! Човекът дори е бил застрелян с онова смешно оръдие, което толкова обичаш да разнасяш!

— Наистина имаме проблем с правдоподобността – бе принудена да признае Нина.

Но тези доводи не разубедиха Чейс.

— Това няма да има никакво значение, щом някой види мината. Нужно е само едно парче уранова руда и Юен затъва в лайната. – Той се наведе напред и протегна умоляващо ръце. – Хайде де. Мак. Не те моля да отидеш право при премиера, но поне знам, че можеш да задвижиш нещата в правилната посока. Погрижи се някой да провери мината и всичко ще си дойде на мястото.

— Хмм. – Изглежда, че Мак се колебаеше. – Добре де, какво толкова – най-накрая каза той. – Вече съм затънал до кръста в това, след като ти помогнах да се измъкнеш от страната. Защо да не се накисна до шията, а?

Чейс се ухили.

— Какъв смелчага.

— Но ще отнеме няколко дни. Използвах доста връзки, за да те измъкна оттам, затова ще се наложи сега да пипам с кадифени ръкавици. Но по един или друг начин ще вкараме наш човек в онази мина, за да види отблизо какви ги върши този Юен.

— Чудесно. – Чейс се облегна назад. – Като говорим за Юен, може ли да ти използвам компютъра, за да поровя из „Гугъл”. София ми каза, че след като оня напусне Ботсвана, ще замине за Швейцария – надявам се, че не е променил плановете си. Щом разбера къде се намира, ще успея да го заловя, преди да замине със София.

— Чакай малко, какво каза? – изненадано възкликна Нина. – Все пак ще отидеш за нея?

Гласът му режеше като нож.

— Обещах да я измъкна! Винаги си довеждам работата до край.

— Това вече не е твоя работа, Еди! Нека други хора се заемат с това.

— Не ми е в стила. – Чейс се изправи. – Компютърът ти все още е в кабинета на втория етаж, нали? – попита той Мак, който кимна с едва доловимо предупреждение в погледа. Чейс не му обърна внимание и тръгна към вратата.

— Еди! – извика Нина и се изправи. – Не ставай глупав, остави тази работа!

Той се обърна ядосано към нея.

— Нима това е истинското ти мнение за мен, докторе? Че съм глупав?

— Нямах предвид това – отстъпи Нина и съжали за неподходящия си избор на думи, но Чейс продължи да настъпва.

— Мислиш си, че щом нямам една групичка букви след името си, значи съм идиот? Непрекъснато се сблъсквам с тия глупости от мига, в който позволи на новата си титла да ти замае главата и да започнеш да си мислиш, че си по-добра от мен. Не, не съм прав – ти винаги си мислела, че си по-добра от мен, просто тогава престана да го криеш!

— Не е вярно!

— Поне, докато бях със София, знаех къде ми е мястото – изръмжа той. Двамата се гледаха вбесено известно време, след което Чейс презрително се обърна.

— Еди – каза Нина, като се опитваше да запази привидно спокойствие, – сега работиш за АСН, вече не си наемник. Каквото и да направиш, то няма да има връзка с потъването на платформата или откриването на ръкописа на „Хермократ”. Това е лично отмъщение! Не можеш да се заемеш с това, не и като член на екипа на АСН!

Известно време Чейс остана с гръб към нея, след това леко се обърна настрани, без да я поглежда.

— Тогава напускам – каза рязко той и излезе от стаята.

Нина остана загледана след него, парализирана от хаоса в чувствата си. Някак си усещаше, че Чейс нямаше предвид само работата си; че беше напуснал не само в буквалния смисъл. Тя се опита да го извика, но гърлото й се сви, устните й трепереха.

Тя чу Мак, който се изправи зад гърба й, и внезапно я заля ужасно чувство на срам и смущение, че го е направила свидетел на скандала им.

— Аз… Съжалявам – едва успя да прошепне тя.

Няма нужда от извинения – меко каза той и я хвана успокоително за ръката. Тя се обърна и срещна съчувствения му поглед. – Знам, че Еди понякога взима… прибързани решения. Но обикновено накрая се осъзнава.

— Само че проблемът не е само в него – каза Нина. – Той не е… Той е прав за мен. Наистина позволих работата да ми замае главата. Аз… – Дори самата мисъл за това и причиняваше болка, камо ли да го изрече на глас. – Аз вече не бях археолог, превърнах се в бюрократ. Не, дори още по-лошо – започнах да мисля като политик. Замесих се в игрите на власт, за да получа каквото искам. А най-лошо е, че ми харесваше. – Тя отмести поглед встрани и си пое дълбоко въздух, защото изпитваше нужда да признае най-ужасния си срам. – Не, най-лошото беше… Аз наистина мислех, че съм по-добра от Еди само заради новия ми пост. Нараних го, без дори да го осъзнавам. – Очите й се напълниха със сълзи, тя отново погледна Мак в очите. – Господи, всичко съсипах!

— Може би трябва да му кажеш това – предложи тихо Мак.

— Не мога. Не и след като той… Нали го знаеш какъв е. Няма да ме изслуша, просто ще се опита да извърти всичко така, че да спечели той.

— Хмм. Може би наистина трябва първо да се поуспокои – съгласи се Мак. Той пусна ръката й и я погледна решително. – Имам едно предложение. Приличаш ми на човек, който е преживял доста трудни дни.

Нина успя да се засмее.

— Може и така да се каже.

— В такъв случай защо не вземеш една вана? Полежи си в нея, свали умората от тялото си, успокои всичките си болки и мъки. При мен винаги се получава!

— Не знам – каза Нина… но идеята прозвуча много примамливо.

— Повярвай ми, ще ти помогне. И ще осигури на двама ви с Еди малко повече време да обмислите нещата.

— Добре – каза тя, изгубила всякакво желание да се съпротивлява. – Значи следва топла вана.