Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин се разходи из двореца „Шьонбрун“ и обядва скромно в малко кафене до музея на Леополд, близо до площад „Рузвелт“. Сервитьорът постави пред нея чиния с миниатюрен десерт, наречен „Нокерли“ или „Залцбургски хълмове“. Беше невероятно вкусен, но тя го преглътна с усилие. Във Виена нямаше мечки на велосипеди с едно колело, нито мъже, които се разхождат на ръце; само старите проблеми, които никакво бягство не можеше да разреши. Тя никога не е била най-смелата, най-бързата, нито най-силната. Всичко е било само една илюзия.
Шлифер „Бърбъри“ и куфарче „Луи Вюитон“ докоснаха пътьом края на масата, после се върнаха.
— Фльор? Фльор Савагар?
Бяха й нужни няколко секунди, за да познае в мъжа, стоящ пред нея, Паркър Дейтън – бившия й агент. Той беше над четирийсетте, а лицето му сякаш бе изваяно от божествен скулптор, който малко преди глината да изсъхне, го е ударил, разваляйки творението си. Дори грижливо оформената брада в ръждивокафяв цвят, която си бе пуснал, след като го бе видяла за последен път, не можеше внесе хармония между безволевата брадичка и сплескания нос.
Тя никога не бе харесвала Паркър. Белинда го бе избрала, за да се грижи за филмовата й кариера по настояване на Гретхен, но впоследствие се бе оказало, че е любовник на Гретхен, а не представител на висшия ешелон на нюйоркските агенти. Въпреки това, съдейки по куфарчето „Луи Вюитон“ и обувките „Гучи“, бизнесът му явно процъфтяваше.
— Изглеждаш ужасно – обяви той и без да дочака покана, се настани на стола насреща й, като остави куфарчето на пода. Впери поглед в нея. Тя на свой ред насочи своя в него. Мъжът поклати глава. – Гретхен похарчи цяло състояние, за да уреди проблемите с всички договори, които наруши.
Почука с пръсти по масата и Фльор доби усещането, че здравата го сърби да извади калкулатор и да пресметне точната сума.
— Не съм струвала и пукната пара на Гретхен – заяви тя. – Сигурна съм, че Алексей е платил сметките от моите пари, а аз можех да си го позволя.
Той сви рамене.
— Това е една от причините понастоящем да се придържам само към музиката. – Паркър запали цигара. – Мениджър съм на „Неон Линкс“. – Затършува из джобовете и най-после извади един билет. – Заповядай на концерта довечера като мой гост. Всички билети са продадени от седмици.
Тя бе видяла афишите, разлепени из целия град. Тази вечер бе първият концерт от първото им европейско турне. Взе билета и пресметна наум колко би могла да вземе за него, ако го продаде на черно.
— Трудно ми е да си те представя като рокаджийски мениджър.
— Ако рок бандата пробие и парчетата й станат хитове, все едно си получил лиценз да печаташ пари. Когато ги открих, „Линкс“ свиреха в треторазреден клуб по крайбрежието на Джърси. Веднага разбрах, че в тях има хляб, но нямаха опаковка. Липсваше им стил, сещаш се какво имам предвид, нали? Можех да им намеря подходящ мениджър, но тогава бизнесът ми беше в застой, затова реших, защо пък, по дяволите, да не се заема лично? Направих някои промени и ги направих известни. Да ти кажа честно, очаквах, че ще имат успех, но не чак толкова голям. В последните два града, където бяхме на турне, избухнаха безредици. Няма да повярваш…
Той махна на някого зад нея и към тях се присъедини още един мъж. Беше малко над трийсетте, с буйна коса и дълги, извити надолу мустаци ала Фу Манчу*.
[* Литературен герой, създаден от английския писател Сакс Ромер, въплъщение на злото и криминален гений. – Б.пр.]
— Фльор, да ти представя Стю Каплан, тур мениджърът на „Неон Линкс“.
За облекчение на Фльор, новодошлият, изглежда, не я позна. Мъжете поръчаха кафе, сетне Паркър се извърна към Стю.
— Разреши ли проблема?
Стю подръпна мустака си.
— Прекарах половин час на телефона с чиновниците от проклетата агенция за човешки ресурси, преди да намерят някого, който говори английски. После ми казаха, че може би след седмица ще намерят подходящо момиче. Исусе, следващата седмица ще сме в шибаната Германия.
Паркър се намръщи.
— Проблемът е твой, аз нямам намерение да се намесвам, Стю. Ти си този, който ще работи без секретарка.
Двамата поговориха още няколко минути. Паркър се извини и отиде до мъжката тоалетна, а Стю се извърна към Фльор.