Бляскаво момиче

— Приемам.

Стю измъкна ловко визитна картичка от джоба.

— Събери си вещите и след час и половина ще се срещнем във фоайето на „Интерконтинентал“. – Надраска нещо върху картичката и се изправи. – Това е номерът на апартамента. Кажи на Паркър, че ще се видим там.

Паркър се върна на масата и Фльор му каза какво бе станало в негово отсъствие. Той се засмя.

— Не можеш да се справиш с работата.

— Защо не?

— Няма да издържиш. Не зная какво ти е казал Стю, но да си тур секретарка, на която и да е банда е тежка работа, а на „Неон Линкс“ е направо кошмар.

Това беше открит намек, че без Белинда тя не струва нищо. Трябваше да си тръгне и да забрави за цялата работа, но това, което беше просто един импулс, внезапно се превърна в нещо важно.

— Работила съм доста тежки работи.

Паркър я потупа покровителствено по ръката.

— Нека ти обясня нещо. Една от причините „Неон Линкс“ да останат на върха е, защото са разглезени, арогантни копелета. Това е техният имидж и откровено казано, аз ги окуражавам. Арогантността им е голяма част от това, което ги прави толкова велики, когато са на сцената. Но в същото време превръща работата с тях в истински ад. А да си тур секретарка не е особено престижна работа. Нека си го кажем честно. Ти си свикнала да раздаваш заповеди, а не да ги изпълняваш.

Какво ли знаеше Паркър Дейтън! Тя се вкопчи в твърдоглавието, което бе забравила, че притежава.

— Мога да се справя.

Мъжът, който не притежаваше никакво чувство за хумор, избухна в смях.

— Няма да издържиш и час. Не зная какво се случи с теб преди три години, но ти здравата се прецака. Ще ти дам един безплатен съвет. Зачеркни от менюто си хляба и пастите, после се обади на Гретхен и се върни пред камерата.

Фльор стана.

— Стю ме нае за негова тур секретарка, ясно ли е?

— При нормални обстоятелства, но…

— Добре, тогава. Той ми предложи работа и аз я приех.

Фльор се изнесе от ресторанта, преди Паркър да успее да каже нещо повече, но когато измина улицата до половината, се наложи да се облегне на стената на една сграда, за да си поеме дъх. Какви ги вършеше? Каза си, че това беше безопасно. Нищо повече от секретарска работа, но сърцето й продължаваше да бие като побесняло.

Когато час по-късно Фльор влезе в апартамента в „Интерконтинентал“, имаше чувството, че се е озовала в истинска лудница. Група репортери обстрелваха с въпроси Паркър и двама екстравагантно облечени мъже, които тя предположи, че са членове на бандата. Сервитьори внесоха колички с подноси с храна, а три телефона звъннаха едновременно. Фльор тутакси осъзна цялото безумие на импулсивното си решение. Трябваше час по-скоро да се махне от тук, но Стю вече държеше в ръце две от слушалките и й сочеше третата.

Фльор я вдигна и се обади с треперещ глас. Насреща беше управителят на хотела в Мюнхен, където групата щеше да отседне на следващата вечер. Той й каза, че е чул слуховете за погромите в двата хотелски апартамента в Лондон, и с прискърбие я уведоми, че „Неон Линкс“ не са желани гости в неговия хотел. Тя закри слушалката с ръка и преразказа съдържанието на разговора на Стю.