Бляскаво момиче

Тълпата обезумя. Бари подскочи във въздуха с развята коса. Разкърши бедра и червената звезда на чатала му избухна в пламъци. Франк Лапорт заудря барабаните, а Саймън Кейл се нахвърли върху йониката. Фльор видя как едно момиче, не повече от дванайсет или тринайсетгодишно, припадна върху бариерата. Напиращата тълпа я притисна и никой не й обърна внимание.

Музиката беше шумна и кънтяща, открито сексуална, а Бари Ной се раздаваше докрай, давайки на тълпата това, за което бе платила. Когато песента свърши, нова вълна форсира бариерите и Фльор видя, че охранителите се изнервиха. Сините и червените лъчи се кръстосаха като блестящи светлинни мечове и бандата премина към следващото изпълнение.

Фльор се изплаши, че някой може да бъде убит. Един от роудитата приближи до нея.

— Винаги ли е така? – попита тя.

— Не. Предполагам, че прекалено много сме свикнали с американската публика. Тази вечер шибаната тълпа е полуумряла.

След концерта тя стоеше със Стю в подземния гараж, ограден с въжета от виенската полиция, и броеше лимузините. Групата излезе от вратите. И петимата бяха мокри от пот. Бари я сграбчи за ръката.

— Трябва да поговорим.

Той я повлече към лимузината, глух за протестите й. Стю я изгледа кръвнишки и Фльор си припомни правило номер едно: погрижи се бандата да е щастлива и доволна. Преведено, това означаваше, че трябва да се погрижи Бари Ной да е щастлив и доволен.

Влезе в колата, а той я придърпа на седалката до него. Тя чу подрънкване на вериги и Саймън Кейл се качи при тях. Като си спомни как въртеше мачетето на сцената, Фльор го стрелна притеснено с поглед. Той запали пурета и се втренчи в прозореца.

Лимузината потегли от гаража; полицаите с мъка удържаха ревящите фенове. Внезапно едно младо момиче разкъса полицейския кордон и се хвърли към колата. Тичаше с вдигната нагоре блуза, излагайки на показ малките си незрели гърди. Един полицай я хвана, преди да стигне до лимузината. Бари не обърна никакво внимание.

— Е, как бях тази вечер? – попита той, отпивайки щедра глътка от кутията с бира.

— Беше великолепен, Бари – отвърна Фльор с цялата искреност, която успя да изобрази. – Просто великолепен.

— Не смяташ ли, че бях малко сдухан? Шибаната тълпа беше умряла.

— О, не. Изобщо не беше сдухан. Беше страхотен.

— Да, права си. – Той пресуши бирата и смачка кутията в юмрук. – Жалко, че Киси не беше там. Тя не пожела да дойде в Европа с мен, представяш ли си? Това не ти ли говори каква е тъпа откачалка?

— Да, наистина ми говори много.

От другата страна на лимузината се разнесе презрително сумтене.

— Какво работи Киси? – поинтересува се Фльор.

— Казва, че е актриса, но никога не съм я виждал по телевизията или някъде другаде. Мамка му, пак се депресирах.

Ако имаше нещо, от което най-малко се нуждаеше, това беше един депресиран Бари Ной.

— Е, тогава всичко ми е ясно. Актрисите, които се опитват да си намерят работа, не могат да напускат града, когато пожелаят. Може да пропуснат големия си шанс.

— Аха, сигурно си права. Хей, съжалявам за венерическата ти болест и всичко останало.