Бляскаво момиче

Представи си изражението на Белинда, ако можеше да види сега скъпоценната си дъщеря. Двайсет и две годишна, с наднормено тегло, с късо подстригана коса и евтини грозни дрехи. А Алексей… Струваше й се, че долавя презрението му, скътано в сладките ласкателни думи на обич, приличащи отвътре на развален бонбон.

Преброи внимателно парите си и излезе от кафенето, като придърпа по-плътно яката на дебелото мъжко яке. Беше февруари и по тъмния заледен тротоар все още се виждаха следите от сутрешния сняг. Нахлупи по-ниско вълнената шапка на главата си по-скоро за да се предпази от студа, отколкото от страх, че някой би могъл да я разпознае. Това не се бе случвало от близо година.

Пред киното се бе извила опашка и тя застана на края. Зад нея се стълпиха група американски студенти. Монотонно звучащите отворени гласни в произношението им подразниха неприятно слуха й. Не помнеше кога за последен път бе говорила на английски. Не й пукаше, ако никога повече не проговори на този език.

Въпреки студа, дланите й бяха потни и тя ги пъхна по-дълбоко в джоба на якето. Отначало си каза, че дори няма да чете отзивите за „Затъмнение в неделя сутрин“, но не можа да се сдържи. Критиците бяха по-снизходителни към нея, отколкото бе очаквала. Един нарече изпълнението й „изненадващо обещаващ дебют“. Друг изтъкна „изгарящата химия“ между Коранда и Савагар. Единствено тя знаеше колко едностранна бе тази химия.

Сега просто съществуваше, залавяйки се за всяка работа, която намираше, и се промъкваше в университетските зали за лекции, когато не работеше. Преди два месеца заведе в леглото симпатичен германец с благ характер, който седеше до нея на лекция по икономика в университета в Авиньон. Не искаше Джейк да е единственият мъж, с когото се е любила. Малко след това й се стори, че усеща дебнещото присъствие на Алексей, сякаш постоянно дишаше зад врата й, и замина от Авиньон за Гренобъл.