Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Алексей знаеше къде е. Той бе изпратил Гретхен тук. Стори й се, че стените на стаята се прихлупват отгоре й.
— Ще те отведа в Ню Йорк – отсече Гретхен – и ще те изпратя в център за отслабване. Ще са нужни месеци, докато си възвърнеш формата. Тази ужасна коса направо те е обезобразила и не си въобразявай, че ще мога да ти осигуря старите хонорари. Дори не си и помисляй, че Паркър ще ти уреди веднага участие в друг филм.
— Няма да се върна в Ню Йорк – отсече Фльор решително.
Чувстваше се странно да говори отново на английски.
— Разбира се, че ще се върнеш. Я погледни това място. Не мога да повярвам, че наистина работиш тук. Господи, след като излезе „Затъмнение в неделя сутрин“, някои от най-големите режисьори в Холивуд искаха да те снимат. – Тя пъхна дръжката на очилата в малкото джобче на сакото, така че да провиснат надолу. – Тази глупава разправия с Белинда стигна твърде далеч. Майки и дъщери постоянно имат проблеми. Няма защо да се раздухват толкова.
— Това не е твоя работа.
— Порасни, Фльор. Това е двайсети век и нито един мъж не струва толкова, че две жени, които се обичат, да се разделят.
Значи, така мислеха всички – че двете с Белинда се бяха скарали заради Джейк. Тя вече почти не се сещаше за него. От време на време зърваше снимката му в някое списание, обикновено свъсил вежди срещу фотографа, нахлул в личното му пространство. Понякога беше с красива жена и стомахът й винаги се присвиваше неприятно. Все едно да се спънеш неочаквано в мъртва котка или птица. Трупът е безобиден, но те кара да подскочиш.
Кариерата на Джейк бе във възход, но въпреки че „Затъмнение в неделя сутрин“ му бе спечелил „Оскар“ за най-добър сценарий, той бе спрял да пише. Никой не знаеше защо, а Фльор не се интересуваше.
Гретхен не направи усилие да скрие презрението си.
— Я се погледни. Ти си на двайсет и две години, а си се свряла в някаква дупка и живееш като просякиня. Лицето е единственото, което имаш, а ти си положила всички сили да го унищожиш. Ако не ме послушаш, една сутрин ще се събудиш стара и сама, задоволяваща се с трохите, които ти подхвърлят. Това ли искаш? Толкова ли си изпълнена с желанието да се саморазрушиш?
Това ли искаше наистина?, – запита се Фльор. По-голяма част от болката си бе отишла. Когато във вестника случайно попаднеше на снимка на Белинда и Алексей, в нея нищо не трепваше. Разбира се, майка й се бе върнала при него. Алексей беше един от най-влиятелните мъже във Франция, а Белинда се нуждаеше от светлините на прожекторите, както другите хора от кислород. Понякога Фльор се замисляше дали да не се върне в Ню Йорк, но тъй като никога повече не би могла да бъде модел, какво щеше да прави там? Тлъстината й осигуряваше безопасност и беше много по-лесно да се носи по течението на настоящето, отколкото да се впусне в преследване на несигурното бъдеще. По-лесно да забрави момичето, което копнееше всички да го обичат. Вече не се нуждаеше от обичта на другите хора. Нямаше нужда от никого, освен от себе си.
— Остави ме на мира – каза на Гретхен. – Няма да се върна.
— А аз нямам намерение да си тръгна, докато…
— Махай се.
— Не можеш да продължиш…
— Изчезвай!
Гретхен огледа грозната мъжка риза над джинсите, пукащи се по шевовете. Претегли я, прецени я и Фльор долови точния миг, когато Гретхен Казимир реши, че тя повече не си струва усилията.
— Ти си неудачница – сви презрително устни жената. – Ти си жалка нещастница, чийто живот е задънена улица. Без Белинда ти си нищо.
Думите й бяха пропити с отрова, но бяха верни. Фльор нямаше амбиция, планове, нито гордост от постигнатото – нямаше нищо, освен някакъв пасивен рефлекс за оцеляване.
Час по-късно тя излезе от фотографското студио и хвана следващия влак, заминаващ от Страсбург.
* * *
Двайсет и третият рожден ден на Фльор дойде и отмина.
Седмица преди Коледа тя нахвърли малко дрехи и вещи в един сак, взе своя европас и напусна Лил, за да се качи на влака за Виена. Франция беше единственото място в Европа, където можеше да работи легално, но трябваше да се махне за няколко дни, за да се поразсее. Вече не си спомняше какво бе усещането да е слаба и силна или да не се тревожи дали ще успее да плати наема за запусната стая с ръждясал умивалник и петна от мухъл по тавана.
Хрумна й да избере Виена, след като прочете книгата „Светът през очите на Гарп“ на американския писател Джон Ървинг. Искаше да погледа мечките, които карат велосипеди с едно колело, и мъжете, ходещи на ръце. Откри евтина стая в стар виенски пансион, чийто асансьор приличаше на позлатена птича клетка, който по думите на портиера бил счупен от германците по време на войната. След като довлече сака до шестия етаж, отвори вратата на миниатюрна стая с толкова очукани и овехтели мебели, че Фльор се запита коя война е имал предвид портиерът. Свали дрехите си, пъхна се под протритата завивка и докато стъклата на прозорците дрънчаха от вятъра, а асансьорът проскърцваше, тя се унесе в сън.