Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
След шест месеца бе започнала да посещава лекции в някои от университетите. Отначало Алексей бе озадачен от избора й: лекции по висша математика, договорно право, анатомия, социология. Накрая разгада тактиката й и разбра, че Фльор избира занятия, които се провеждат в големи зали, където има малка вероятност да открият, че не е редовна студентка. Не можеше и да става дума да постъпи в университет, тъй като тя нямаше пари. Алексей се бе погрижил за това.
Погледът му се плъзна по списъка от абсурдната черна работа, която бе вършила, за да се издържа през последните две години: миене на чинии, чистене на конюшни, сервиране в закусвални и евтини ресторанти. Понякога работеше за фотографи, не като модел – подобна идея би била немислима сега – но като общ работник. Нагласяваше прожекторите, занимаваше се с оборудването. Тя неволно бе открила единствената възможна защита срещу него. Какво би могъл да отнеме от човек, който не притежава нищо?
Алексей чу стъпки и бързо плъзна снимките в кожената папка. Когато се увери, че са на сигурно място, отиде до вратата и я отключи.
Косата на Белинда бе разрошена от съня, а гримът й се бе размазал.
— Отново сънувах Фльор – прошепна тя. – Защо не спирам да я сънувам? Защо болката не намалява?
— Защото не спираш да чоплиш раната – рече той. – Не искаш да я оставиш да си отиде.
Белинда обви пръсти около ръката му и вдигна умоляващ поглед към него.
— Ти знаеш къде е тя. Моля те, кажи ми.
— Аз само те защитавам, cherie. – Студените му пръсти се плъзнаха по бузата й. – Не искам да те излагам на омразата на дъщеря ти.
Белинда най-после го остави сам. Той се върна на бюрото и отново прегледа доклада, после заключи папката в сейфа в стената. Засега Фльор не притежаваше нищо ценно, което той би могъл да разруши, но ще дойде време, когато щеше да има. Той беше търпелив мъж, щеше да чака, дори с години, ако се наложи.
* * *
Звънецът над вратата на фотографското студио в Страсбург издрънча тъкмо когато Фльор поставяше последната кутия филми на лавицата. Неочакваните шумове я плашеха, въпреки че бяха минали две години и половина, откакто бе избягала от Париж. Каза си, че ако Алексей искаше, досега щеше да я открие. Погледна към часовника на стената. Собственикът на студиото цяла седмица бе зает със специална бебешка сесия и тя се надяваше следобедът суматохата да приключи, за да успее за лекцията по икономика. Изтри ръце в джинсите и отметна завесата, разделяща малката приемна от студиото.
От другата страна стоеше Гретхен Казимир.
— Мили Боже! – възкликна посетителката.
Фльор тутакси се напрегна, сякаш някой бе стиснал гърдите й с менгеме.
— Мили Боже! – повтори Гретхен.
Фльор си каза, че беше неизбежно. Рано или късно, все някой щеше да я открие – би трябвало да е благодарна, че бе отнело толкова дълго време – ала не изпитваше благодарност. Чувстваше се като уловена в капан и обзета от дива паника. Не биваше да остава толкова дълго в Страсбург. Четири месеца бяха огромен срок.
Гретхен свали слънчевите очила. Погледът й се плъзна по фигурата на Фльор.
— Приличаш на балон. Не мога да те използвам в този вид.
Косата й бе по-дълга, отколкото Фльор я помнеше, а кестенявият цвят бе по-светъл. Обувките й от алигаторска кожа навярно бяха дело на прочутия италиански дизайнер Марио от Флоренция, бежовият ленен костюм определено беше на американския дизайнер Пери Елис, а шалът – „Ермес“. Фльор почти бе забравила как изглеждат подобни скъпи дрехи. Можеше да живее шест месеца с това, което Гретхен носеше на гърба си.
— Сигурно си наддала поне двайсетина килограма. И тази коса! Не бих могла да те продам дори на риболовното списание „Поля и потоци“!
Фльор направи усилие да измъкне от нафталина старата си непукистка усмивка, но не се получи.
— Никой не те и моли – процеди сковано.
— Бягството ти ми струва цяло състояние – заяви Гретхен. – Нарушени договори. Съдебни дела.
Фльор се опита да пъхне ръка в джоба на джинсите, но платът бе толкова опънат, че успя да промуши само палец. Не я бе грижа. Ако тежеше предишните петдесет и девет килограма, щеше да изгуби дори мимолетното чувство на безопасност.
— Изпрати сметката на Алексей – рече тя. – Той държи моите два милиона долара, които би трябвало да я покрият. Но мисля, че ти вече го знаеш.